– Ако е рекъл Бог да стана стара, много стара, ще Го помоля само да ме остави с ума си. Да помня смехът на детството, вкусът му, първата и последната любов, вятърът на годините, дъжда, навалелия сняг, раждането, с всичките му болки, ароматът на на скъп парфюм, ароматът на дом, където си бил защитен и обичан, безгрижните хвърчила на мечтите, безкрайния хоризонт от всички прекрасни мигове, само прекрасните, другите нека да ги вземе, не ми трябват, не ги искам. Ако е рекъл Бог и остана с ума си, нека не забравя колко много ми е дал и колко малко ми е трябвало…
.
РАЯ ВИДИНСКА
