Ален Делон – „Жените на моя живот“.
В края на живота си Ален Делон издава албума „Жените на моя живот“ – и в него не става дума само за любов
Когато човек е над осемдесетте и зад раменете му стои славата, която не може да бъде заличена дори от времето, той често обобщава резултатите. Някои имат сухи мемоари, други – безкрайни телевизионни интервюта. Ален Делон е избрал пътя на визуалната изповед. През 2011 г. той публикува фотоалбум „Les femmes de ma vie“ – „Жените на моя живот“. Не скандална хроника, не парад на любовниците, а много лична, почти интимна история.
Той не си спомня за мимолетните си увлечения. Не изброява леките романси, моментните проблясъци. Делон се обръща към онези, които наистина са оставили следа. Които са били до него, когато е бил на върха – и когато е падал от него. Жени, които са се превърнали в част от съдбата му, а понякога и в нейна основна движеща сила.
В този албум участва Натали, бившата му съпруга и майка на най-големия му син Антъни. Тя е наблизо в периода, когато кариерата на Делон бързо набира скорост.
Тук е и Роми Шнайдер. Нейното име е невъзможно да се произнесе без лека болка: тяхната любов се превръща в една от най-красивите и трагични в европейското кино.
Там e Мирей Дарк, негова спътница в продължение на много години. Жената, с която Делон преживява едно десетилетие, което почти се превръща в тяхна семейна драма без брак.
Там e Розали ван Бремен, холандският модел, който го дарява с две деца: дъщеря Анушка и син Ален-Фабиен.
И дори певицата Далида – в този албум той за първи път открито признава, че между тях е имало истинска любов.
Всяка глава е придружена не само от снимки, но и от кратки разсъждения. Делон не крие горчивината си:
„Създаден съм за успех, а не за щастие.“
Тази изповед звучи особено трогателно, ако знаете през колко загуби е преминал.
Предговорът към албума е написан от Бриджит Бардо – негова приятелка, муза и връстница на легендата. Делон лично подбира около двеста снимки. Книгата започва с най-важната: черно-бяла снимка, на която майка му къпе бебето Ален в меден леген.
– Мама търгуваше в месарницата, която принадлежеше на доведения ми баща – спомня си Делон. – Но тя веднага разбра, че аз – не съм като всички останали. Нейният темперамент беше взривоопасен. Самата тя мечтаеше да стане актриса и затова толкова се гордееше с всяка моя стъпка на екрана.
Това не е историята на един голям сърцеразбивач. Това е историята на човек, който може би едва на стари години е осъзнал стойността на интимността. Историята на един актьор, който винаги е играл силни мъже, но вътрешно е останал уязвим. Историята на човек, който през половината си живот е чувал аплодисменти – и все пак се е чувствал самотен.
„Жените на моя живот“ – не за славата. Тя е за следите, които не избледняват.
––––
Животът е прекрасен
