Първият чернокож генерал на Франция веднъж се сражавал сам срещу цял ескадрон кавалерия — и оцелял
Генерал Тома-Александър Дюма прикривал отстъплението на своите 30 драгуни и лекопехотинци по мост в италианското селище Клаузен, когато конят му бил прострелян и паднал под него.
Адютантът му бил тежко ранен, а Дюма останал сам на тесния мост, докато цял австрийски кавалерийски ескадрон се приближавал. Използвайки мъртвия си кон като барикада и въоръжен единствено с меч, той се изправил срещу противника и се сражавал сам в продължение на няколко минути.
Когато най-накрая пристигнали подкрепленията и принудили австрийците да отстъпят, те вероятно били изумени от гледката пред себе си.
Годината била 1797. Дюма бил дивизионен генерал във Френската армия в Италия. Под командването на младия Наполеон Бонапарт френската армия се опитвала да отблъсне австрийците – част от коалицията на европейските монархии, решила да унищожи Френската революция, преди нейните идеи да се разпространят.
Дюма, син на дребен френски благородник и поробена чернокожа жена, както и баща на бъдещия знаменит писател Александър Дюма, бил първият чернокож генерал на Франция. Всъщност той остава единственият четиризвезден генерал от африкански произход в изцяло бяла армия до времето на Колин Пауъл.
Роден в днешно Хаити, Дюма се премества във Франция като юноша заедно с баща си. Няколко години преди избухването на революцията постъпва в армията като обикновен войник.
Биографът Джон Г. Галахър пише:
„Дюма може и да не е бил блестящ стратег или тактик като Наполеон Бонапарт, но е бил способен, интелигентен, енергичен и амбициозен. Ако не беше Революцията, вероятно щеше да завърши военната си кариера като сержант, а не като генерал.“
Освен това Дюма бил известен с почти свръхчовешка физическа сила.
За забавление на приятелите си понякога пъхал по един пръст в цевите на четири мускета и ги повдигал едновременно до раменете си. Разказвало се също, че като младеж успял да повдигне себе си и коня си от земята, хващайки се за греда в обор.
Дюма бил толкова страховит в атака, че противниците му започнали да го наричат:
„Черният дявол“.
Именно тази сила му помогнала в деня на битката при моста в Клаузен.
По-късно неговият ранен адютант Пол Фердинан Станислас Дермонкур си спомня:
„Лежах там смаян. Генералът бе убил седем или осем души и ранил поне два пъти повече.“
Когато подкрепленията пристигнали, въпреки че вече бил получил няколко саблени рани, Дюма се качил на друг кон и се включил в преследването на отстъпващите австрийци.
По-късно Бонапарт изпратил доклад до Директорията, в който възхвалявал подвига му:
„Генерал Дюма със собствената си ръка е убил множество вражески кавалеристи. В продължение на много минути той сам защитаваше мост срещу вражеската кавалерия, която се опитваше да премине реката. По този начин забави настъплението на противника, докато пристигнат подкрепленията.“
Наполеон дори го нарекъл:
„Хораций Коклес на Тирол“, по името на легендарния римски герой, защитил сам мост срещу настъпваща армия.
По-късно обаче отношенията между Дюма и Бонапарт се влошили. По време на египетската кампания Дюма открито критикувал нашествието и дори поискал да се завърне във Франция предсрочно, което силно разгневило бъдещия император.
На път за дома корабът му бил принуден да спре в Южна Италия, където Дюма бил арестуван и хвърлен в затвор.
Наполеон направил малко или нищо, за да му помогне.
Дюма прекарал близо две години в плен. Лошите условия съсипали здравето му и малко след освобождаването му той починал. Неговата преждевременна смърт сложила край на живота на един от най-забележителните генерали в историята на Франция.
