„Карл Злият: Кралят, когото проклинаха живи и мъртви“
Карл II Злият (Charles le Mauvais), крал на Навара, бил мразен от почти всички свои съвременници. Дори на фона на суровото и жестоко Средновековие той си спечелил репутацията на коварен, безскрупулен и вероломен владетел. В битка често проявявал предпазливост или малодушие, но срещу слабите и беззащитните бил безпощаден. Известен бил с това, че рядко спазвал дадената дума, често прибягвал до измами, интриги и жестоки наказания.
Карл облагал селяните с тежки данъци и ги смятал за хора без значение. Вярвал, че чрез показна жестокост ще държи всички в страх и подчинение. Заради характера и постъпките си получил прозвището „Злия“.
Той станал за посмешище в много европейски дворове, след като организирал инсценировка на собственото си отвличане от разбойници, за да избегне изпълнението на обещаната военна помощ към свои съюзници и да остане в безопасност.
Особено известна е историята за отношението му към Гийом Кал (Guillaume Cale) – водач на селското въстание, известно като Жакерията. Карл дал дума, че ако Кал пристигне в лагера му за преговори, няма да бъде наранен. Доверявайки се на кралската клетва, водачът на въстаниците пристигнал без да изисква заложници или гаранции за безопасността си.
Това се оказало фатална грешка.
Карл нарушил обещанието си, заповядал Гийом Кал да бъде заловен и подложен на жестоки мъчения. Според хрониките накрая му поставили на главата нажежена до бяло железна корона – подигравателна „селска корона“.
Легендите разказват, че преди смъртта си Кал проклел краля за неговото вероломство и лъжливи клетви. Народните предания допълват, че към това проклятие се присъединили безбройните жертви на неговата жестокост.
Самият край на Карл II Злият бил необичаен и ужасяващ. В последните години от живота си той страдал от тежко заболяване, което ограничило движенията му. По съвет на лекарите тялото му било увито от главата до шията в ленени платове, напоени със спиртна течност.
Според известен разказ от средновековните хроники това станало през нощта. Една от слугините, която трябвало да зашие плата около тялото му, стигнала до края на шева при шията. Вместо да отреже останалия конец с ножица, тя доближила свещта, която държала. Платът, пропит с алкохол, мигновено се запалил.
Уплашена, жената избягала, а огънят обхванал цялото тяло на краля. Така, според най-разпространената версия на хронистите, Карл II Злият изгорял жив в собствения си дворец през 1387 година.
Историците спорят доколко всички подробности от този разказ са напълно достоверни, но историята за смъртта му остава една от най-зловещите и често разказвани легенди за европейски владетел от Средновековието.
