Ето, че посрещнахме и септември… 🙂
Здравей, Есен!
Здравей, Есен! Прекрачи ми вратата! Имам оре-
хов кекс за приятели и люлеещ се стол до камината.
А, да и лавандула – за хубави мисли. Всъщност
чаках Надеждата, но тя е твърде заета. Сигурно сега
е при влюбените в парка, които се целуват. Или при
лудия, който сутрин чете вицове на уличното куче.
Нарича го Кардинал дьо Ришельо, а то си е чиста
проба Рошльо и половина. Или може би се спотайва
в тото-пункта, подсмихвайки се на дебеланката,
която от десет години играе с едни и същи числа.
О, да, да, знам, че сте скарани и отдавна не си
говорите. Тя, Надеждата е капризна оттук до
Австралия. Не понася мъгливия ти шал и жълтата
рокля. Демоде били. Разбирам те напълно, Есен. Ще
трябва да си назначиш личен стилист, който да оц-
ветява листата ти в синьо, в крак с тенденциите….
Но не предполагах, че Надеждата била и сантимен-
тална. Разплаквала се на прощаване с птиците. И
само октомврийската ти шира я опивала. Приличала
й на госпожица Любов.
Да, Есен, щедра си! Оставила си дюли – бед-
няшки слънца, по скриновете на пенсионерите. И
децата се радват на кестените ти. Само циганите
още те псуват. Те по навик. Не им се сърди! След
тебе им свършвала авантата: я орехи, а царевица…
Виж мързеланковците много те тачат, щото денят
намалявал, а по мрачина не се работи, че не спори.
Да те черпя един чай, а? От маточина, успокоява
до безтегловност. На кутийката пише „Златни съни-
ща”. Усмихваш ли се? За тъжните чаят е празник.
И задължително го пият бавно, сякаш глътките са
втечнени разочарования и мечти, които нямат сти-
гане. Нещо се замисли? Или си броиш шишарките?
Не стават за храна на гълъби. Какво? Искаш с
тях да подкупиш Зимата, че да се позабави? Е, не,
няма такъв филм, драга! Няма да ти стигнат, ще ги
глътне всичките вихрушката й. Но знаеш ли хуба-
вото на тази кривотия, Зимата, е, че води със себе
си магията Коледа. А тя е клонирана няколко пъти
Надежда, която влиза през всеки комин и през всяко
заскрежено прозорче. Тя е и обещание за нещо ху-
баво, блеснало в снежинките и бенгалския огън, в
късметлийската баница и дряновите сурвачки.
С теб много си приличаме, Есен. Върви ни
приказката, че Дъжд е второто ни име, а третото –
Желание. Почти сме си рода. Почти приятелки…
Из “ Все ти пиша, Любов“, Ивелина Радионова
