„Любовта е прекрасно чувство, но тя не е само чувство, тя е състояние на цялото същество. Любовта започва в момента, в който виждам човека пред себе си и внезапно се прониквам от виждането за неговите дълбини, когато изведнъж виждам неговата същност. Разбира се, когато казвам „виждам“, имам предвид не „виждам с ума си“ или „виждам с очите си“, а „постигам с цялото си същество“. Ако може да се направи сравнение, така аз постигам красотата, например красотата на музиката, красотата на природата, красотата на едно произведение на изкуството, когато стоя пред него в изумление, в мълчание, възприемайки само това, което е пред мен, без да мога да го изразя с друга дума освен с възклицанието: „Боже мой, колко е красиво!“. Тайната на любовта към човека започва в момента, в който го погледнем без желание да го притежаваме, без желание да доминираме над него, без желание да се възползваме по какъвто и да е начин от даровете му или от личността му – само гледаме и се изумяваме на тази красота, която ни се е открила“.
⠀
„Когато съм лице в лице с човек, когото виждам с очите на любовта, не с очите на безразличието или омразата, а на любовта, тогава се приобщавам към този човек, започваме да имаме нещо общо, общ живот. Възприемането на човека се осъществява в дълбочина, която е отвъд думите, отвъд емоциите.“
⠀
„Това е дело на любов: да гледаш човека и в същото време да виждаш в него присъщата му красота – и да се ужасяваш от това, което животът е направил от него, което е направил с него. Любовта е именно върховното, крайното страдание, болката, че човекът е несъвършен, и в същото време възторгът, че той е толкова чудно, неповторимо красив.“
⠀
„…Този, който обича, вижда красота, а този, който не обича, или е безразличен, или мрази, вижда само нараненост.“
⠀
„…Важно е да помним, че любовта е реалистична докрай, че тя прегръща всецяло и че тя вижда, тя е виждаща, но вместо да осъжда, вместо да се отказва от човека, плаче над обезобразяването и е готова да положи живота си, за да може всичко болезнено, повредено да бъде поправено и излекувано. Това е така нареченото целомъдрено отношение към човека, това е истинското начало на любовта, първото сериозно видение.“
110 години Митрополит Антоний Сурожски (Андрей Блум)
Огромен.❤️
