ПОКЛОН!
„На 21 август 1902 г. в Стражица е роден Ангел Иванов Каралийчев – български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи, като редактор и сътрудник в няколко периодични издания
и издателства. Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести
за деца.
Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“.
За нея през 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY)…
********
Дядо и внуче
Живеешe един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Eй там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? — попита го баща му.
– Копаня дълбая — отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.“
споделено от интернет
