Eli Iskrova
Антон Тодоров
„Курица – не птица, Болгария – не заграница, а София – не столица“.
„Кокошката не е птица, България – не е чужбина, а София – не е нейната столица“.
Ну, вот! Ето, така ще стане „финландизацията“ на България. Унизителен термин от времената на студената война, който описваше статута на онази Финландия – с относително самостойна вътрешна политика и зависима от Кремъл външна. Мнооого бързо ще го направят, ще ерозират всичко, постигнато с толкова усилия.
И знаете ли кое е особено неприемливо – че това обръщане на отечеството ще се случи без почти никаква реакция на съпротива. Като изключим фрагментарните позиции на тази или онази опозиционна партия и вербалните спазми на този или онзи коментатор (тук слагам и себе си сред тях).
И знаете ли кое е още по неприемливото – че мнозинството от племето пет пари не дава за случващото се. Даже го и приветства, аплодира го. Това е така, защото ДЪЛГО ВРЕМЕ БЕШЕ ПОДГОТВЯНО ментално, ценностно, обучително, познавателно, емоционално и разсъдително-оценъчно за днешния „преврат“.
Казано е – „В началото бе словото“. Един мъдър войн от времената на студената война казваше, че всичко се случва преди всичко и на първо място в главите на хората. Завладееш ли тях – завладял си държавата. А главите на по-голямата част от българчетата беше завладяна в периода 1999 г., та досега.
Прекрасното време на 90-те свърши точно тогава – през пролетта на 1999 г. Когато НАТО удари бивша Югославия заради престъпления на режима на Милошевич срещу човечеството, когато Кремъл сложи кръст на диалога с НАТО – фиксиран две години преди това, през май 1997 г., с Основополагащия акт НАТО-Русия. И с идването на Путин първо като премиер – 1999 г., а после и като президент – 2000 г.
Тук започна издаването на един отвратителен вестник – „Монитор“. Шефовете в този вестник бяха остриетата на антизападната, проруската и нихилистична пропаганда в страната ни – бялата Златка, наБлъсканата глава в шкембе и все от този калибър. Имаше и нормални хора, но те бяха обикновени шерпи, бачкащи за единия хляб и си налягаха парцалите.
Постепенно тази пропаганда завладяваше все нови и нови полета. Може би трябва да напиша студия, за да вместя всичко, което съм събрал за този пропаганден и ментален катаклизъм, който се случи на границата на двете хилядолетия.
Носталгията по комунизма, проруските сълзливи опорки, атаките срещу прозападните, с всичките им кусури, но прозападни политически структури на СДС, с дамгосването на „русофобията“ като нещо крайно опасно и вредно. А тя, русофобията е единствения начин човек да запази своята нормалност, своята обвързаност с истинските факти и познание за бъларо-руските отношения през вековете. Русофобията е единственият начин да останеш български патриот, а не да се превърнеш в питиеста идеологическа каша, превръщаща те в „местен руснак“.
И в това „сваряване на жабите“ в продължение на четвърт век няма невинни. Поради различни причини и фактори всички съучаствахме в постепенното плъзгане на страната и нацията ни в дерето на самоунижението.
Случи се немислимото, абсолютно парадоксалното – колкото повече страната и нацията ни се интегрираха в НАТО и ЕС, колкото повече получаваха чисти пари еврочленствоот и ядяха бял хляб от европейците, толкова повече горните „журналисти“ налагаха антиевропейски и антиатлантически маразъм. И превръщаха страната и българите в полигон на предсказанията на Оруел.
Днешният бърз, бих казал светкавичен срив в международната позиция на страната ни в онези структури, от които на практика зависи всичко тук, е дивашко покушение върху бъдещето ни като нация и държава. Извършвано с незаменимото участие на част от същите българи, които благодарение на толкова възненавидяните ЕС и НАТО, живеят по-добре от когато и да било в своята история.
Няма бърз и гарантиран път към нормализацията. Цялата ми филипика е посветена на едно нещо – партиите, които са загрижени за описаното по-горе, ще трябва ПРЕДИ ВСИЧКО да се захванат с настоятелна политика и действия за нормализиране на мисленето и ценностите на българите. Ще трябва да им се сменя чипа – колкото и да не ми се иска да използвам този много точен израз на Кобурга. И не, нямам предвид икономически, финансов или друг детерминизъм в мисленето. Имам предвид преди всичко вкарването на историцизъм във всичко – в осмислянето на миналото, в анализа на настоящето, в елиминирането на съветско-руската пропаганда, в образоването и научаването на българчетата на тяхната истинска история, посяване на познанието за злодеянията на Московия и руснаците срещу България и българите в продължение на векове.
Не съм сигурен, че ще се случи. Даже по-скоро съм песимист. Но да знаете, че без тази нормализация, която в корена си е свързана с дерусификация на страната и нацията, нищо читаво тук няма да се случи. Ще кретаме, както сме кретали в по-голямата част от времето си и ще се възторгваме от мними или частично имащи основание неща, случили се преди столетие, столения или хилядолетие, или повече. И освен че ще служим единствено и само за лош пример, каква НЕ ТРЯБВА да е една истинска нация, ние ще докажем, че можем онова, което дори и Господ не може – да „променим“ миналото, докато изпускаме настоящето, като подготвяме пропиляването на бъдещето. less
