– Бате, трудно ли е в училище? Мъчно ли е? Все мирно ли трябва да седя на чина? А учителят кара ли се много, а?
– Мария затрупа с въпроси батко си.
– Марийко, аз седя на най-предния чин и внимавам в час. Гласът на учителя ме води. Тъй научавам уроците още в училище, а вкъщи само домашните пиша. И ти ще трябва над книгите да залягаш, ако искаш да ти върви учението. На едни от моите другарчета лудориите им пречат и все на игра обръщат. Други, догде пасат кози и овце, книга отварят да четат. Трети мързел ги гони и не преминават в горно отделение, та даскалът ги оставя да повтарят и да си научат пропуснатото. Майките им се срамят, кога лоши бележки носят или не получават свидетелства на края на учебната година – отвърна Георги.
– Марийо, бате ти е будно дете! – рече Рада. – Все с шестици преминава. Само пари ми се ще да имахме, та да се изучи и сред първите хора да застане. Ама догде са ми здрави ръцете, все нещо ще сторя, та да го проводя напред в живота. Искам и ти така да се учиш. Прилежна да си, а не като Кольовата Милка на задния чин да седиш и похлупена по очи да хълцаш. На задните чинове слабите ученици седят. Отпред са тия, дето знаят и могат! – продума тя и като се обърна и към двете си рожби продължи: – Деца мои, нека мярата ви да е висока, та да ви отведе далеко! Да се гордея с вас искам!
Из “ Обич“, Ивелина Радионова
снимка: Наталия Законова
