Преди два дни бях на представянето в Бургас на новата книга на един от най-популярните български автори в момента. Зад мен стоеше господин на средна възраст, който през цялото време коментираше с една дама (вероятно съпругата му) онова, което писателят казваше. И правеше доста хапливи на моменти коментари. По едно време, докато всички бяхме захласнати от разказите за сбъдването и на най-смелите мечти на автора, господинът зад мен каза тихо, с недоволство в гласа: „Браво, живот си живееш ти! Пък ние…“.
Замислих се как всъщност хората сме устроени така, че често виждаме у другите онова, което на нас самите ни липсва. И това ни кара да страдаме, да изкараме най-лошото от себе си, изразявайки го чрез завист, омраза дори и т.н. Все негативни състояния, които всъщност биха навредили само на техния собственик.
Колко често се замисляме: Каква е цената, която човекът отсреща е платил за всичко хубаво, което му се случва? За да го има равновесието във Вселената, получаваме едно, но друго ни се взима. Въпросът е как ще реагираме на тази липса. Дали ще се вкопчим в нея и ще страдаме до живот, че нещо не ни е дадено? Или ще се фокусираме върху другото, което имаме и може да ни донесе истинско щастие?
Имам един любим цитат от Ванга, който гласи следното: „Не искай много от живота, а само това, дека за теб е определено и драснато. На другото не ке можеш да му платиш цената!“.
Живеем във време, в което илюзията за перфектните хора с перфектен живот е още по-голяма, откогато и да било. Социалните мрежи са място, където всеки може да манипулира представата на останалите за себе си и живота, който води. А това е една голяма лъжа! Лъжа, в която мнозина избират да повярват, потискайки се все повече и вглеждайки се още по-обстойно в липсите в собствения си живот. Ала не осъзнават, че всеки показва пред останалите онова, което иска те да видят от него! Няма перфектни хора. Няма перфектен живот. Няма успели личности, които не са платили цената за успеха си. Биографиите на много писатели, художници, музиканти, актьори и други доказват това. Винаги виждаме резултата, но не обръщаме внимание на пътя до него. Виждаме успеха и широката усмивка, но не и това, което стои зад тях. Защото силните не показват раните от битките, които водят ежедневно. Така страданието си остава само за тях.
За мнозина творци техните произведения са децата, които никога не ще имат. За други – те са онази истинска любов, която възпяват в труда си, но никога не я срещат. Затова е и толкова тежко понякога да бъде преживяна вълната на омраза, насочена към нечий труд – никога не знаеш какво значение има той за неговия автор. Ако за теб една песен е просто песен, а една книга – просто книга, замисли се каква цена е платена, за да се появи на бял свят. Неодобрението за нечия работа винаги може да бъде поднесено по благ и щадящ начин. И не съди, не мрази, не одумвай. Вгледай се в себе си и се замисли какво кара да бъдат събудени тези негативни чувства у теб. Има причина, заради която действаш по този начин. Тя е само в теб! Вярвам в кармата и в това, че каквото даваш на останалите, то ще ти се върне в същата или дори в по-голяма степен. Замисли се какво ще се върне към теб. Ще ти хареса ли?
Всичко в този живот има своята цена. Бъди готов да платиш своята.
