✨ Неделни размисли ✨
Слабост ли е това понякога да направиш крачка назад?
Слабост ли е да признаеш, че си уморен, че имаш нужда от време, за да събереш силите си и да продължиш отново напред? Слабост ли е да приемеш своите невъзможности? Винаги ли искаш да оставяш впечатление, че можеш да се справиш с всичко и дори се срамуваш, ако понякога не успяваш?
Замислих се колко е трудно понякога да признаем първо пред себе си, а после и пред останалите, че не знаем нещо, че не умеем нещо. Сякаш в този свят, в който всеки е мултифункционален и разбира от всичко, е все по-трудно да чуеш подобно самопризнание. Нима е заради страх, че ще ни приемат за слаби? За глупави? А можем ли да научим нещо, ако първо не признаем, че не го знаем? Това ли е причината, поради която безчет хора създават илюзията, че са добри във всичко, че са всезнаещи? Вероятно това води до толкова много спукани балони, от които егото се пръска на пух и прах. Идва тогава момент на осмиване, съкрушение, страдание. Дали пък този момент е могъл да бъде избегнат, ако още в началото поне един от тези балони е бил пълен не с его, а с едно признание за незнание?!
Вероятно е хубаво да познаваме собствените си граници. Да имаме силата да признаем своите слабости. В това няма нищо лошо. Така бихме предотвратили толкова много ситуации, в които бихме се поставили в неудобно положение, рискувайки репутацията си, уважението и самочувствието си. Добре е понякога да си дадем възможността да кажем „не“, колкото и трудно да е това. Да направим крачка назад и да си позволим да бъдем просто наблюдатели, а не участници в случващото се. Светът не се върти около нас. Това е толкова трудно за приемане от някои хора!
Тук идва моментът с възможностите, които животът ни предоставя. Трябва ли да сграбчваме всяка една от тях? От много места ни убеждават, че трябва, защото може никога повече да не получим втори шанс. Но ако не сме достатъчно готови за това? Вярвам, че всеки един от нас носи малка вселена в себе си, която ежедневно ни нашепва своите напътствия. И наша основна мисия е да се научим да следваме тези напътствия, да се вслушваме в гласа на своята вселена, защото тя никога не би ни подвела. Не би ни казала нещо, което да бъде в наш ущърб. И ако казва „Не, недей. Не си готов.“, ние трябва да я послушаме. А за това се иска понякога неимоверно усилие! Съзнанието се включва и ти разкрива картини на неслучили се неща. Едната – какво ще стане, ако приемеш възможността. Другата – ако не я приемеш. Още тогава започваш да изпитваш вина, понякога околните ти я вменяват заради изгубената възможност. И в повечето случаи решаваш да стреляш, да се впуснеш презглава.
Докъде води това? В повечето случаи резултатът далеч не е толкова добър, колкото ни се е искало да бъде. Защото не сме послушали онова предупреждение. Защото егото се е включило с пълна сила и е казало: „Аз мога всичко! Никога не правя крачка назад! Улавям всяка възможност, която ми се дава в този живот!“. А дали това е правилно?!… Как мислиш ти?
____________________
Илюстрация: Gabriel Pacheco
