Всяка вечер се разхождаме с кучетата до Морската градина и обратно. Само силен дъжд може да ни откаже от тази ежедневна разходка. На връщане минаваме покрай Младежкия дом. Обикновено по това време там кипят репетиции и от всеки прозорец може да се носи различен звук – пищене на гайда, нежен женски хор, красив концерт на пиано. И чудно, но това не създава неприятна какофония, а има някаква неописуема симбиоза между всички тези звуци. С всяка една крачка по пътя край сградата, попадаш сякаш в друг свят.
Снощи отново минахме от там. Вече бе тъмно. Само прозорците на една стая светеха на втория етаж на Младежкия дом. Нямаше го онова преплитане на различни музикални жанрове. Чуваше се единствено красива песен, изпята от няколко ангелски гласа на женския хор. А там, в градинката, скрита под раззеленяващото се дръвче, се виждаше човешка фигура. Възрастна дама, облечена изцяло в червено, с артистична барета на главата си, бе вдигнала глава към отворените прозорци. Слушаше музикалното изпълнение на хора със затворени очи, а ръцете ѝ сякаш рисуваха невидими картини във въздуха. Тя се вълнуваше от песента. Следеше тоновете ѝ. Преживяваше я!
Не усещаше ничие друго присъствие край себе си в този момент. Къде ли се бе пренесла?…
