-Учителю, от къде черпиш знания, когато ние четем толкова много книги, а не сме срещали нещата, на които ни учиш.
Учителя им отговорил:
-Ще ви кажа. В книгите е написано всичко, Защото там са познанията на самият писател.Но написаното от тях, трябва да се чете внимателно и да се открива същността на казаното. Почти винаги хората четат повърхност поно и не вникват в това, което е искал да каже автора. Виждате ли онзи човек в далечината, който идва към нас?
-Да виждаме го.
-Да поспрем под дървото на сянка и да го изчакаме. Кажете ми нещо за него?
-Ами…май е мъж.
-Не, жена е, защото май носи рокля. -обадил се друг.
-Виждате човека, но не знаете нищо за него. Така е и с книгата. Виждаш я, но докато не я отвориш и прочетеш, нищо не знаеш за нея.
Пътника все повече се приближавал към тях. Бил облечен с дрипава дълга роба.
-Сега може ли за ми кажете нещо ново за него!?
-Да, учителю, това е мъж на средна възраст.
-Облечен с дрипава дълга роба. Вероятно просяк.- обадило се друго момче.
-Вие вече започнахте за четете книгата, но все още нищо не знаете за нея. Докато не се прочете цялата и не вникнете в съдържанието, не може да се каже, че сте научили нещо.
Пътникът се изравнил със тях.
-Добър ви ден момчета и на вас учителю.
-Добър ден- отвърнали вкупом всички.
Момчетата се спогледали.
-Вие познавате ли учителя?
-Не разбира се. За първи път идвам по тези места.
-А, как разбрахте, че това е нашият учител.
-Логично е. Не носите мотики, за да работите, нито сте с товар, за да сте търговци. Облечени сте по домашно, което ще рече, че сте излезли на разходка извън града, за да беседвате. Ако искахте да лудувате, нямаше да бъдете с по-възрастен човек. Това означава, че той ви е учител.
-Вие сте мъдър човек. Как сте останали толкова беден?
-Мъдрия човек, млади момко, никога не е богат на този свят. Душата е съвестта на човека. Ако искаш да си в съгласие с нея, приготви се за бедност. Е, аз бързам, че господаря набира ратаи, та ще се главя при него на работа.
Пътника се сбогувал и отминал. Учениците дълго гледали след него без да продумат.
-Сега вече прочетохте част от книгата. Разбрахте много за нея, защото се докоснахте до душата на автора. Книгата ви говори, но трябва да я слушате. Прочетената повърхностно книга е като плача на детето. Знаеш че плаче, но защо!? Трябва да го почувстваш, за да разбереш. А най-много познания мъдреца получава от собствената си душа. В нея ще намерите всичко, което не сте срещали в книгите. Когато се научите да разговаряте с нея, ще се научите да разговаряте и с другите души, както и тези на авторите. Сега разбрахте ли как се чете книга!?
