ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
… престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма!
Пях с птиците в изцъклената вис – побратим бях и с летните авлиги,
изкарваше ме вятърът на „Бис!“ в полята с лен, със мак и комуниги,
днес млъкнах в туфи пролетни треви! – изпята ми е песничката вече.
Сега си казвам: – Карай да върви! Светът дори без теб ще бъде вечен!
Смотая ли се някой ден Отвъд, щом хлътна в най-безмълвните Безмери,
с Любов ми пожелайте: – Прав ти път! И пак да дойдеш някой ден, Валерий!
21 март 2025 г.
гр. Варна, 16, 45 ч.
