Смрачи се. Небето изведнъж притъмня и сякаш всеки момент щеше да се разцепи на две. Иглика и Божура се погледнаха уплашени. Страхът личеше в очите и на двете. Нещо голямо и могъщо приближаваше и всеки момент можеше да ги погълне. Халата бе разперила черните си криле и бе готова да се спусне над Балкана. Двете сестри бързо дойдоха на себе си и вече знаеха какво трябва да сторят. С всички сили се втурнаха към пещерата в подножието на планината. В тази тъмна бездна те виждаха единственото си спасение. Здраво хванати ръка за ръка девойките преминаха плахо през входа на пещерата, но имаха чувството, че навлизат в широката паст на чудовище. Студен полъх посрещна двете гостенки. Навлязоха в един напълно различен и непознат свят, ала не спираха да вървят, защото нещо по-силно от страха ги водеше напред – зовът на кръвта. Навън в миг се разрази буря. Небето започна да гърми и трещи. Халата търсеше млада и невинна плът и вилнееше с ужасяваща ярост.
Божура държеше сестра си здраво за ръката, която пристъпваше уверена напред. Беше я обзело спокойствие и от отпуснатото ѝ тяло лъхаше смелост и решителност.
— Иче, къде отиваме? – прошепна най-накрая Божура, ала не спираше да се взира тревожно в мрака.
— Шшштт! Следвай ме! – единствено изрече по-малката ѝ сестра и продължи напред сякаш бе изпаднала в транс.
Божура се уплаши още повече. Широко отворените ѝ сини очи поглъщаха целия мрак пред тях, а той ставаше все по-гъст и непрогледен. Тръпки я побиха по цялото тяло, ала затвори очи и се остави на сестра си. Не след дълго бяха в сърцето на пещерата. Изведнъж ги озари силна светлина. Мракът отстъпи пред бяло сияние и множество светулки полетяха във всички посоки. Светлината беше толкова силна, че Божура дълго не можеше да си отвори очите, но усещаше с цялото си същество прилив на спокойствие и я обзе топлина. Тя пусна сестрината ръка и се отпусна. Когато най-сетне отвори очи видя, че се намираха в голяма галерия, цялата покрита със злато.
Из „Змеят в мен“
ЗА ПОРЪЧКИ НА ПЪРВИЯ РОМАН ОТ ТРИЛОГИЯТА, ИЗПРАТЕТЕ ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ! 🙂