Здравейте, мили хора!
Колко от вас помнят тези камиони на снимката?
Молотовки им казваха в наше село..😉
*
Ленка била четвъртата дъщеря в семейството, намерила си жених и със семейството си започнали да подготвят сватба.
Баща ѝ , братът на моя дядо, най – добрият шивач в околията, ушил булчинската рокля. По онова време, през 70 – те години на миналия век, трудно се организирала сватба.
Най – важно било да се поканят роднините, а най – трудно да се превозят. Женихът бил от друго село. Леки коли нямало. За превоз се използвали товарни коли Молотовки *, с голяма открита каросерия. На перилата на каросерията се нареждал чеизът на булката, за да е виден за цялото село. Като се изнасял чеизът, хората се събирали пред къщата на булката и ако е богат, викали одобрително, значи булката е работна или пък цъкали с език, ако е по – оскъден, значи булката е мързелива. Роднините били доста и наели две Молотовки. Подготвили камионите, наредили по перилата тъканите разноцветни черги от чеиза и започнали да качват гостите. За целта, мъжете помагали на жените да се качат на камиона, като кръстосвали ръце, върху които жените стъпвали и заемали място в камиона. В кабините, до шофьорите имало само по едно място и там настанили най – важните участнички в сватбата – булката и калиманата **.
Имало и жив оркестър, музиканти с кларинет и тъпан, които заели челното място над кабината в единия камион.
В каросерията слагали дървени пейки за сядане, но при завоите се размествали, скупчвали се и хората се оказвали един връз друг. Повечето предпочитали да стоят прави, хванати за страничните перила ( kaпаци) и така можели да играят в такт с музиката, която през цялото време свирела сватбарски песни. Не знам как са се крепили музикантите, но музиката свирела ли, свирела. Настроението по време на сватба е доста покачено, пият се количества вино и ракия. Сватбарите отпивали сладко, сладко и си подавали един на друг украсени с цветя шишета. Това били едни от най – често срещаните поводи за веселба на хората по онова време. Обикновено, тези камиони, натоварени, едва ли се движели с повече от 30 – 40 км. в час. По някое време страничният, дървен параван на едната Молотовка се откачил, хората политнали, като започнали да падат един по един, вкопчвайки кой каквото напипа от чеиза на булката. Един полетял с шарена черга, втори се омотал в килима и се приземил на по – мекичко, една от жените се позадържалала за една от дъските на капака, поизмъчила се и се ожулила, докато и тя не паднала. Била бременна, милата, с дългочакано детенце. Така си падали като круши милите хорица, музиката свирела, останалите пеели и танцували на място и въобще не забелязвали какво се случва. Добре, че един овчар, който отдалеч видял с очите си какво се случва , се затичал срещу камиона, размахал ръце и се развикал на шофьора :
– Спри камиона, бе, човеко, спри го, бе, Утепа хората, бре!!
Камионът спрял, сватбарите наскачали да проверят как са потърпевшите .
Слава богу, всички оцелели.
Само бебенцето в корема на майка си, не оцеляло..
Върнали се обратно в здравната служба в селото и сватбата за повечето свършила дотук.
В колата били моята майка, татко и леля, като само майка ми пострадала.
Бременната женичка така и не се сдобила със свое дете, но толкова много искала рожба, че с мъжа си осиновили детенце.
Поуката от тази история е, че нищо не може да спре човек да се порадва на щастието на близък, дори и с цената на собственото нещастие.
***
Молотовки * – “ В действителност става дума за модела ГАЗ 51, познат още като „Молотовка“, една от емблемите на бившия СССР в България – от 1958 г. След Войната руснаците тайно „заимстват“ малко от един модел на „Studebaker“ и така на бял свят се пръква култовата „Молотовка“.
източник https://chernomorie-bg.com/…/NarychnikZaPytuv…/Molotovka.jpg
Калимана** – по нашия край (Мелнишко – Сандански), така се нарича кумата на сватбата, която после е и кръстница на детето на младоженците.
Автор – Венета Терзиева
Снимка – от нета
