Дядо Корчан: „Трудът от мене, вятърът от тебе“
„Ще направим ветрени [мелници] бе, дядо Корчане – засмя се Дъбакът.
Старият воденичар се замисли.
Тая шега породи в главата на Дъбака мисълта за ветрена мелница и планът и зарасте в ума му.
– Това не е невъзможно – смяташе си той. – Ветровитият баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би работила там не само когато има суша.
И Дъбакът откри това на Корчан. Той се засмя:
– Бре, момче – каже, – тепавицата и даракът не са те научили на ум и разум!
– Защо? Не може ли? На баира винаги има вятър, па е и край селото. Материалът, готвен за тепавицата и дарака, ще влезе в работа всичкият. Още пет-шест греди ще трябват. А на ветрените мелници майсторията им знам. Само труд иска.
– Трудът от мене, вятърът от тебе – пошегува се дядо Корчан.
А когато Дъбакът дълго и широко му изложи плана и сметките си, старецът одобри и се увлече.
И наскоро няколко коли изкараха материала за сградата на високия ветровит баир над селото. На другия ден там се изправи висок дирек с кръст и венец на върха, а около него двамата воденичари зазидаха яката каменна основа на славното здание.
– Не им стигна тепавица и дарак, ами сега и ветрена мелница – говореха на присмех селяните, като гледаха ветреното начинание на Дъбака, и любопитно почнаха ла се трупат на баирчето.
– Не за една, за две мелници има вятър в главите им – шегуваха се други.“
Елин Пелин, Ветрената мелница
Картината е от Александра Мечкуевска – „Вятърна мелница“, 1937
