Не мога да разбера защо когато човек мине 50 – те, децата му решават, че трябва да го надзирават.
Ей ги моите!
Изключих си телефона. Ами мой си е, ще го изключвам, когато реша!
Писах нещо. И го включих пак. Фатална грешка! Звъни чедето и ме подхваща:
– Мамо, ти луда ли си?
– Не знам, маме, не съм ходила на психиатър. Не чувам гласове, не виждам хора. Ама не мога да гарантирам 100%.
– Защо ме ядосваш? Скъса ми нервите днес!
– И как точно? Даже не съм говорила с теб.
– Да, точно. Защо си изключила телефона?
– Защото – казвам-ми омръзна да съм станция разпределителна.
– Каква станция? Не може ли да говориш като хората?
– Че аз как говоря? Нали знаеш, че имаме много роднини? И мои, и на баща ти. Всички са с буен южняшки темперамент. И половината са скарани помежду си. Цял ден ми звънят: „Кажи на леля си еди коя си това…“ „Кажи на еди кой си еди какво си…“ Омръзна ми! И си изключих телефона.
– Не може ли просто да не им вдигаш?
– Да, и после-„ти знаеш ли какво причиняваш на майка си, свекърва си и не знам на кой си…“
– А на мен какво ми причиняваш?
– Ти пък от какво се оплакваш? На теб изобщо не ти досаждам.
– Именно! Аз се притеснявам, нали си болна. Може всичко да стане.
– Да-казвам-може и метеорит да удари земята.
– Какъв метеорит и кога ще я удари?
– Откъде да знам?
– Ти можеш ли да говориш свързано? Не те ли е срам? Малко ли дертове си имам?
– Точно затова не те закачам.Кажи какво има?
– Аз съм ти дете и съм на първо място. Трябва да говоря с теб, когато искам.
– Добре, слушам те!
– Сега не искам да си говорим. Ядосана съм ти. И батко не може да се свърже с теб. Толкова си безотговорна.
– Слушай-казвам-брат ти да си намери ново гадже, вместо да се занимава с мен. И ти си гледай работата!
И ѝ затворих! Какви са тия деца! Майка ми ме проверява все още всеки ден, сега и те! Аман!
.
Таня Арабова
