Баръмова Елка
ВЕЧЕРНИ РАЗМИСЛИ И ДВА ВЪПРОСА
…докато чета заглавията в медиите и слушам новините от НС някак си все се връщам назад във времето през последните години, когато се приемаше бюджетът на държавата… помните ли какво беше… и неизменно възникват у мен два въпроса – къде са днес тези хора и как защитават днес справедливите си искания… или вече са удовлетворени… не знам… само преди месеци новините започваха с това как площадите се изпълват с хора, които настояват за по-високи доходи… пред микрофоните кънтяха гласовете на медицински специалисти, млади лекари, работещи в психиатричните болници, служители в градския транспорт в София, в културата, в обществени медии, в държавната администрация… Асен Василев и компания пяха от трибуната, имаше екрани, музика, абе голямо шоу… ако се върна още години назад си спомням медицинските сестри – една висеше от перваза на МС, акушерките, земеделските производители, учителите, университетски преподаватели, що агенции, БАН дори, абе всички работещи искаха, искаха, искаха и само искаха… тогава никой не признаваше такова нещо като „няма пари“… и протестираха и все с „ОСТАВКА“ завършваха…
…питам се къде са днес тези хора и как защитават днес исканията си …или вече са доволни, удовлетворени и колко е МРЗ не ги интересува, не им пука какви осигуровки ще плащат, как ще се пенсионират, колко ще им струва винетката… питам се новият бюджет реши ли проблемите им… получиха ли достойното заплащане, за което се бореха… или просто протестът вече не е на дневен ред, защото няма кой да плаща организацията му или… демокрацията не означава право да произвеждаш шум в системата само когато управляват другите, а когато са наш’те да си траеш… все си мисля, че правото да поискаш по-високо заплащане, по-добри условия на труд и повече уважение към професията си не зависи от това кой е на власт… по всяко време и по всяко управление това трябва да ни вълнува, нали… като това какво получаваме, какво плащаме, колко плащаме, защо го плащаме, ще има ли детска болница, ще има ли пари за майките, за децата, за театрите, за магистралите, за хората с увреждания, какво ще направим, за да живеем по-добре… ама аде?!… днес няма протести, всички протестиращи очевидно са доволни и щастливи и тук-там се чува само някой заблуден като мен да се пита „абе кво стана в тая държава, къде отидоха тези спонтанни протести“… какво се промени – животът на хората или отношението им към протеста… и към властимащите… и към демокрацията /тя дали е жива още/ не знам… ако някой знае да каже… а може пък и да не съм права, не знам… less
