Списание Литература

Все пак ти пиша

Все ти пиша, Любов

Все ти пиша, Любов. Но не пращам писмата.

Книжни жерави честичко правя от тях.

Не политат обаче, тежат им крилата.

Пожълтяват на скрина и стават на прах.

Но не спирам. Не спирам дори за момент

да обличам с мастилото всяка надежда.

И навярно в един от седемте континента,

ти ме чакаш, Любов с две вързопчета нежност.

Все се правя на силна, Любов, все се правя.

Зад усмивката крия пет тона тъга.

Но когато остана сама се предавам

и осъмвам сред листите – слаба жена.

И се сменят сезони. Животът лети.

Вън децата играят под цъфнали вишни.

(Нероденото наше се усмихва нали?)

Намери ме, Любов, че без тебе не дишам!

Ивелина Радионова

Картина: Бояна Петкова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *