Все по-често ми се иска да се скрия някъде на тихо и спокойно място!
Сигурно има и много други като мен!
Там някъде на село, където в ранното утро всичко се събужда бавно, сякаш не иска да прекъсне блажения си сън…
Тишина…
Искам да виждам как лека мъгла се стеле над полето като меко одеяло, а първите слънчеви лъчи го разгръщат нежно, сякаш разказват на Земята за новия ден…
Обичам аромата на прясно изпечен хляб и на трева, напоена с роса…
Кафето със сигурност е по-вкусно и те зарежда с енергия и ведри мисли…
Искам да се насладя на хората,които тук не бързат…
Те поздравяват с очи и с усмивка,сякаш знаят нещо, което градът е забравил: че щастието не е шумно, а тихо и кротко като следобедна сянка под орех!
Искам да бъда там…
Всяко движение е смислено–да полееш градината, да нахраниш животните, да седнеш на пейката и просто да бъдеш…
А вечер…
Да наблюдавам в захлас как небето се разгръща в безкрай от звезди по-ярки от всякакви градски лампи…
Да усещам във въздуха ухание на дърва, на гора и спокойствие…
Тишината там не е празна–тя е пълна с мир…
И Любов…
Тази селска идилия не е просто място…
Тя е състояние на душата–онзи тих пристан, където човек си спомня колко малко му е нужно,за да бъде истински щастлив!
Да те обгърне онази енергия, която наричаме спокойствие!
Ели-Елена А.К
чрез #Сдъхналипи
