Здравейте, приятели!
Спомних си едно мое мило стихотворение, написано преди повече от 20 год. и реших да ви припомня с него нашето отдавна отминало българско, родно /за жалост/.
.
РЕТРО ИДИЛИЯ
По пътя настигам каручка с магаре.
Човекът вървеше, помагаше даже.
Запънал с дланта си странична климия,
подпираше снопи, дордето премине,
баирчето малко и слезе в дерето,
където до извор се гуши селцето.
– Добра стига! – рекох приятелски, леко.
– Дал ти, Бог доброто! – от него отекна.
Усмивка приветлива зъби разкри –
добичето диря в прахта там закри.
– Зимата стягаш? – поисках да кажа.
Той кимна с главата, почеса врата.
– Прибрах ечемика – за Марко зобта.
Остригах я цяла, то колко ѝ дерта –
и зърно, и плява. Това е десерта.
Пък той ще докара дървата,
да варим картофите, боба, чорбата…
И щом качамака забъркаме зиме,
напълним софрата, търколим година.
А после замлъкна, та въздух да вземе
и пак заразказва за своето бреме.
– Тя, бабата моя, ни меси и хляба,
че малко на сметка излиза тъдява.
Пестим от пар`ата. Каква ли е сметка,
щом харчим дървата? Едно ако жалиш,
то, друго те „п`али“. Това е от века –
така е орисан човека.
Без въздух останал, задъхано спря,
и Марко намали, изпънал крака.
Наведе се, с камък подпря колелото.
Усети магаре, отпусна горкото.
Избърса с ръкава чело от потта,
продължи монолога за свойта съдба.
– Дорде има още крака и ръце
е грешно пред Бога от глад да се мре.
Поспряла, без време го слушах и мислех
за него, за мене, изобщо за факта,
че колко е жаден, намъчен човека
за блага раздумка и приказка мека.
А той бе загледан в незнайна посока
и бавно добави с усмивка широка.
– На празник понякога идват децата.
Добре, че ги има, да живнат селцата.
Така не разбрах за кои да ги има.
Не важен е смисъла… Нека ги има!
А после, отново напъна се здраво,
подвикна на Марко, подпрях и аз рамо.
Човекът мълчеше. Бе явно изрекъл,
каквото той щеше, а аз бях го чула
и разговор вече достигаше нула…
– Ще тръгвам – продумах, подадох ръката.
Той трепна събуден, погледна ме в мрака.
– Сполай ти! – човешкото литна в полето.
В стрънището тихо засвири щурчето…
