ЧУЖД БОКЛУК
Научих този урок преди шестнайсет години.
Научих го на задната седалка на нюйоркско такси.
Ето какво стана:
Скочих в едно такси и тръгнахме към Гранд Централ Стейшън. Движехме се в дясната лента, когато съвсем внезапно, една черна кола изскочи от паркомясто и се измуши пред нас.
Моят шофьор скочи на спирачките, зави и избегна сблъсъка на косъм!
Шофьорът на другата кола, тази която почти предизвика голяма катастрофа, показа главата си и започна да ни ругае.
Моят шофьор само се усмихна и му махна. Искам да кажа … беше приятелски жест.
И затова го попитах:“Защо го направи? Този за малко да съсипе колата ти и да ни прати в болница!“
И тогава шофьорът каза нещо, което днес наричам „Законът за боклукчийския камион“.
„Много хора са като боклукчийски камиони.
Разхождат се объркано наоколо пълни с боклуци, гняв, разочарование.
Боклукът им се натрупва и трябва да го стоварят някъде.
И ако им позволиш, ще го стоварят върху теб.
Когато някой иска да си изсипе боклука върху теб, не го приемай лично.
Просто се усмихни, махни му, пожелай му всичко хубаво и си тръгни.
Ще бъдеш щастлив, че си направил това!“
Замислих се колко често позволявам боклукчийски камиони да минават отгоре ми!
И колко често вземам боклука им и го пренасям на други хора – в работата, у дома, по улицата?
В този ден се зарекох: „Няма да правя повече това!“
Животът е твърде кратък, че да се събуждаме сутрин нещастни.
Обичайте хората, които се държат добре с вас.
Забравете за онези, които се държат зле.
Вярвайте, че няма нищо случайно.
Никога не позволявайте на боклукчийски камион да мине отгоре ви.
Девид Полей
