ДЕВЕТ ГОДИНИ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО И ПЪРВИ ДЕН В БЪЛГАРИЯ
Румен Радев беше президент на България в продължение на девет години. Днес демонстративно се вайка, че в държавната хазна нямало пари и изглежда изненадан от този факт. Тъжен вой, проскубана компетентност, неспособност за справяне с проблемите и липса на искреност към българското общество.
Понеже имам нетърпимост към абсурдното и лъжливо политическо поведение, не мога да остана безразлична към подобни словесни попълзновения. За да разобличим двуличието на политическата сцена, на въоръжение идват фактите и законите на Републиката.
Политически грамотният човек знае, че президентът не е изолиран от информационния поток на държавата. Като държавен глава той разполага с достъп до информация от службите за сигурност, до анализи за рисковете пред националната сигурност, до заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност, както и до огромен обем публична информация, предоставяна от Министерството на финансите, БНБ, НСИ и други държавни институции.
Следователно въпросът не е дали е имал възможност да бъде информиран, а защо днес говори така, сякаш проблемите са му станали известни едва сега.
След като се вайка, че в държавния портфейл няма пари, какво означава това?
Или службите и държавните институции са го подвеждали години наред;
Или не се е интересувал достатъчно от реалното състояние на държавата;
Или е бил отлично информиран, но днес използва темата за политически цели.
Която и от тези хипотези да е вярна, тя не говори добре за качеството на държавническото поведение.
Бедни ми, бедни българино…
Радев да се прави, че се намира в информационна мъгла, е не само смешно, но и обидно за интелекта на българските граждани. Треторазряден счетоводител в Министерството на финансите знае как се разходва държавният бюджет и какво е състоянието на публичните финанси, а президентът на Републиката уж не знаел. Що за невежество и непросветеност?
Нека си припомним и няколко факта.
До есента на 2025 година председателите на:
• Държавна агенция „Национална сигурност“;
• Държавна агенция „Разузнаване“;
• Държавна агенция „Технически операции“;
се назначаваха с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Директорът на Служба „Военно разузнаване“ също се назначаваше и продължава да се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Национална служба за охрана е подчинена на президента.
Президентът е върховен главнокомандващ и разполага със законово гарантирани механизми за достъп до информация, свързана с националната сигурност.
Особено показателен е чл. 6 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Съгласно чл. 6, ал. 1:
„Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“ предоставят еднаква по обем и съдържание информация, придобита от тях, на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.“
А съгласно ал. 2:
„Президентът на републиката изисква и получава от държавните органи и структури необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ.“
Следователно президентът не е страничен наблюдател. Той е една от трите институции, които по закон получават информация на най-високо държавно ниво.
Разбира се, службите не заместват Министерството на финансите и не предоставят ежедневно касово изпълнение на бюджета. Но когато става дума за рискове пред държавата, икономическа сигурност, финансова стабилност и стратегически заплахи, президентът е сред институциите, които следва да бъдат информирани.
Ето защо тезата за пълна неосведоменост трудно се съвместява със законовите му правомощия.
Ако президентът е получавал информацията, предвидена по закон, тогава трудно може убедително да твърди, че е изненадан от стратегически проблеми в държавата.
Ако не е получавал такава информация, възниква въпросът защо не е реагирал и защо не е потърсил отговорност от съответните длъжностни лица.
Девет години Румен Радев беше сред трите институции с най-високо ниво на достъп до държавна информация. Затова днес обществото има право да попита:
Как така след девет години на поста президентът говори така, сякаш едва сега е разбрал за проблемите на държавата?
Можем да проявим разбиране само, ако днес му е първи ден в България!
16.06.2026 г.
Цвета Кирилова less
