Списание Литература

Децата ни

Вървейки през училищния двор на сина ми, забелязвам пейка, боядисана в ярко червено.

Попитах сина си:

– Това ли е единственото място за сядане тук?

– Не, това е пейка за приятели. Когато някой се чувства самотен или няма с кого да играе, той сяда там и децата го карат да играе.

ЕХА. УДИВИТЕЛНО. Тогава му казах колко прекрасно е това и го попитах дали някога го е използвал.

– Да. Когато бях нов, седнах там и един дойде и ме помоли да играя. Чувствах се щастлив. И сега, когато видя деца на него, ги моля да играят с мен. Всички го правим.

.

Алонсо Монти

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *