Списание Литература

Динко Динков

„Богат е родът на Крусталена. Ще я изпрати Котлана да учи. Директор е баща ѝ – няма да се излага, я! Цялата кариера той върти – всеки шапка му сваля. Как изобщо посмях да си го помисля? Какъв съм аз? Рибар… Някой си – никой. Библейски чудак. Да ме подгонят като ония първи апостоли, да ми строшат главата с камъни от кариерата, та да ме провесят на някоя мачта да изсъхна, пак ще вярвам! Инатлък има във вярата. Мачта, ама кръст. Любов да изгубя – много е, но вярата – не, всичко е вярата… Ще се боря за Крусталена – да не ме отхвърли само, да не се отрече от мен – да опази Бог. Ще ме вземат в Океанския на някой траулер като братята ѝ, ще следва Крусталена, ще ме чака да се замогна малко, да ѝ приличам.“

Лее се небесният океан, греят звездите по него – кораби сякаш, но от време на време някоя от тях се търкулва като отронена сълза по скулите на тюркоазеното му лице и угасва в дълбините на бездните.

🌊Из новелата „Крусталена“

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *