Едно сляпо момиче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “ Моля помогнете! Аз съм сляпа.“
В шапката имаше само няколко монети. По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я, написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повечето хора започнаха да оставят пари на сляпото момиче. Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момичето го разпозна по стъпките и го попита:
-Нали вие сте човекът, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?
Мъжът отговорил:
– Аз просто написах истината, написах това, което и ти беше написала, но по друг начин.
Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:
„Днес е прекрасен ден, но аз не мога да го видя“
––– ––––- –––––––- –––––-
Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо, но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката.
А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.
Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост.
Научи се да благодариш за даровете в живота си! Спомняй си за тези, които имат по-малко, и помагай с каквото можеш…
нета/
