Спомнете си този кенийски бегач Абел Мутай, който беше само на няколко метра от финалната линия, но се обърка от знака и спря да мисли, че е завършил състезанието.
Испанският бегач Иван Фернандес стоеше точно зад него и, разбирайки какво се случва, започна да крещи на кениеца да продължи да бяга. Мутай не знаеше испански и не разбираше. Осъзнавайки какво се случва, Фернандес тласна Мутай към победата.
Журналист попита Иван: „Защо направи това?“ Иван отговори: „Моята мечта е някой ден да имаме социален живот, в който да не се бутаме а да си помагаме да печелим.“
Журналистът настоя: „Но защо позволихте на кениеца да спечели?“ Иван отговори: „Не му позволих да спечели, той щеше да спечели. Състезанието беше негово. Журналистът отново настоя: „Но вие можехте да спечелите!“ Иван го погледна и отговори: „Но каква е заслугата за моята победа?“ Каква част ще имам в този медал? Какво би помислила майка ми за това?“
Ценностите се предават от поколение на поколение. На какви ценности учим децата си? Нека не учим децата си на грешните начини и средства за победа. Вместо това, нека предадем красотата и хуманността на подадената ръка. Защото честността и етиката побеждават!“
