Списание Литература

Добринка Атанасова

През нощта Иракли Квирикадзе води Марчело Мастрояни с преводач в къщата на Параджанов. Прозорците бяха напълно тъмни. Със спряло сърце Иракли бутна вратата – тя се отвори със скърцане. Триото пристъпи в черния отвор, в мрака на неизвестното. И тогава в стаята блесна ярка светлина!

Сергей чакаше скъпи гости, подреждаше луксозна маса и викаше приятелите си – около тридесет души. Имаше художник, чистач на баня в Тбилиси, архитект, суфльор в операта, организатор на партита в студиото Georgia Film, купувач на диаманти, лекар, фризьор…

Тази нощ Параджанов надмина себе си: стените на къщата можеха да се срутят от смях. Скоро вече нямаше нужда от преводач – в крайна сметка талантът е разбираем на всеки език. В четири часа сутринта Параджанов отиде да изпрати Мастрояни по улица Коте Месхи. Близо до стара къща в Тбилиси Сергей спря под нисък балкон. Шоуто продължи. В есето „Параджаниада” Иракли Квирикадзе възпроизвежда забавен диалог между двама филмови гении:

– Марчело, твоята любов живее тук. Цял живот е чакала само теб, Марчело Мастрояни.

– Моя любов? – попита Марчело.

— Тя се казва Шушана. Тя е девствена… Тя е на седемдесет и четири години!

Марчело погледна Параджанов с ужас:

– Седемдесет и четири?

– Тя се спаси за теб! Цял живот! И вие пристигнахте!

Параджанов постави бамбукова стълба, намерена в двора, на балкона и се покатери по нея. Марчело последва новия си приятел като хипнотизиран. Те се озоваха в спалнята.

Лунна светлина огряваше леглото, на което спеше пълничката Шушана.

Мастрояни си спомни огромната Сарагина от филма на Фелини „Осем и половина”: срещу няколко монети, които й дават момчетата от католическия колеж, великанката танцува румба пред тях на брега на морето, клати силните си бедра, показва се огромно дъно.

Приближиха се до леглото. Навеждайки се, Сергей прошепна:

– Шушана, още ли спиш? Така че ще проспивате сънищата си! Отвори очи, скъпа!

Старата двеста килограмова жена отвори очи, позна Сергей и попита:

– Какво искаш този път, магаре?

– За какво, Шушана, мечтаеш? Обичате ли Мастрояни?

– Мастрояни? да…

– Ето го! Вземи го!

С тези думи Сергей, без никакво уважение, наведе Марчело и го удави в огромните гърди на Шушана.

Шушана се усъмни:

– Истински?

Марчело й се усмихна. Той се наслаждаваше на играта, но се чувстваше малко неловко. Той обаче успя да каже на руски:

– Шушана, обичам те!

Вглеждайки се в лицето на мъжа, Шушана изведнъж осъзна, че това е истинският Мастрояни. Тя изпищя и притисна главата му към горящите си гърди. Параджанов затвори вратата на спалнята и като се озова на балкона, извика като средновековен глашатай:

— Шушана Казарян губи девствеността си! Ще й извадя чаршафа.

В общия смях той не довърши изречението. Възторжени писъци на събудените съседи вдигнаха целия квартал Сололаки. Хората започнаха да се стичат на тясната улица с бутилки вино, сирене и билки. Надигнаха дълга трапеза и отново започнаха празника.

В светлината на топящата се луна Марчело слушаше грузинското многогласие, прегръщаше двама едри възрастни съседи – свои самоотвержени фенове, къпеше се във вълните на народната любов и се чувстваше щастлив. Той извика: „Майната им на всички Оскари!“ Искам политическо убежище! Аз оставам в Тбилиси!“

🧿Разказ от мемоарите на Иракли Квирикадзе

Автоматично преведен текст ❗

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *