,,Възлюбена,, на Тони Морисън
Тежък роман. Роман писък,плач и тъжна песен едновременно. Авторката е описала ужаса от един отвратителен и срамен период като робовладелството. Ще може ли Сете – главната героиня, да продължи живота си нататък, когато вече е свободна. Да събере парченцатата от разпадналото си тяло, след като те вече са й отнели всичко. Свободата да мисли, да обича, да ражда от когото иска и когато иска, да чувства. Да продължи след като са прекършени буквално и преносно корените й, след като са й взели дори млякото, с което трябва да нахрани бебето си, след като носи на гърба си цяло кървящо дърво, от ударите с камшик.
* * *
,,Кажи ми нещо, Стамп – каза той с насълзени очи. Кажи ми едно нещо. Колко трябва да понесе един негър? Кажи ми. Колко?
– Колкото може – каза Стамп Пейд.
-Колкото може. „
* * *
Възлюбена е толкова красива дума, дума за нещо любимо, най-обично, най-желано….а колко тъга и болка в романа. И да,човек явно така е устроен..да продължи, събирайки парченцатата и заживявайки с призраците от миналото.
