Думите
– Ставай дядо, отиваме за риба!
Спи ми се, не мърдам.
– Ставай, ти ми обеща!
Не съм пил кафе, не съм си пил и хапчетата, но ставам . Лято е, кога ако не сега? Дядо, внуче и куче, крачим през целия град. Пристигаме в най- голямата жега на блатото, до мръсния канал. Нашето място.
Денят преваля . Няма риба, то и жаби няма.
Тя е щаслива – аз уморен!
Тя е щаслива – аз отегчен!
Тя е щаслива – аз озлобен!
Сядам на един камък да си почина и затварям очи . Тъкмо започвам да се оплаквам и усещам, две малки ръчички да се увиват около врата ми и някой ми казва :
– Обичам те дядо – ти си най- добрия дядо на света!
Скачам!
Бели лебеди, танцуват в кристалните води на езерото и пеят;
обичам те дядо!
обичам те дядо!
обичам те дядо!
И тогава разбирам!
Думите са небесното царство – думите !
Всеки има думи и ги носи в себе си , трябва само да ги извади и да ги даде на някого!
Аз ще бързам да дам моите думи на един човек, когото обичам толкова много! Моля се само да е сготвила мусака.
Обичам те дядо!
Обичам те дядо!
Обичам те дядо!
Ти си най – добрия дядо на света!
С.Хамзов
