Номинирана за Нобелова награда. Живяла до 101 години. България я е чела, харесвала и после почти забравила — приживе.
Родена е в Балчик, в края на 19-ти век, в семейство с книжовни традиции. Пише стихове от детството. Превежда от руски, немски, чешки и полски.
Но животът й не е само поезия.
Губи малкия си син. Воюва с болест. Преминава през политически промени, при които всеки стъпва внимателно — но тя продължава да пише, без да цензурира душата си.
За децата пише с лекота и сърдечност, каквато рядко се среща. За възрастните — с дълбочина, с памет, с болка.
Международният ПЕН клуб я номинира за Нобелова награда за литература.
Умира на 101 години — в 1983 г. — с ясен ум и с усещането, че е живяла правилно.
Мнозина от нас дори не знаят името й.
Казва се Дора Габе. И заслужава много повече от забравата.
