В една неделна сутрин, само пет дни след като навършил 95 години, Джими Картър паднал у дома, докато се приготвял да отиде на църква.
Ударил силно главата си и бил откаран в болница. Лекарите му поставили 14 шева над лявото око. Лицето му било покрито със синини, а над веждата му имало превръзка.
Хората около него предпазливо попитали дали не е по-добре да отложи планираното събитие в Нешвил.
Отговорът на Картър бил кратък:
„Моят приоритет номер едно е да отида в Нешвил и да строя къщи.“
Същата вечер той се появил на сцената на Ryman Auditorium с шапка на бейзболния тим Atlanta Braves, с превързано и насинено лице. Стотици доброволци го посрещнали на крака. А още на следващата сутрин той вече бил на строителната площадка.
На 95 години.
С чук в ръка.
Това не било показност. Това бил истинският Джими Картър.
Джеймс Ърл Картър-младши е роден на 1 октомври 1924 г. в Плейнс, щата Джорджия. Баща му бил фермер, а майка му – медицинска сестра. На 68 години тя се присъединила към Корпуса на мира, защото вярвала, че все още може да бъде полезна на хората.
Именно от нея Джими научил един от най-важните уроци в живота си: служенето не е нещо, за което говориш. То е нещо, което правиш.
Той служил във Военноморските сили на САЩ, бил сенатор в щата Джорджия, губернатор на Джорджия, а от 1977 до 1981 година е 39-ият президент на Съединените щати.
След това напуснал Белия дом.
И продължил да служи.
През 1984 година, три години след края на президентския си мандат, Картър взел в ръце чук и се включил в програмата Habitat for Humanity. Може би тогава е мислел, че това ще бъде еднократна инициатива.
Но тя се превърнала в мисията на живота му.
Заедно със съпругата си Розалин той помагал за строителството и ремонта на домове за хора в нужда. Година след година. Държава след държава. Покрив след покрив.
През 2015 година, когато бил на 90 години, лекарите му открили при него агресивна форма на рак, която вече се била разпространила до мозъка.
Той застанал пред журналистите с усмивка и казал, че е живял прекрасен живот и е готов да приеме всеки изход.
Но се случило нещо невероятно.
Лечението подействало.
В края на същата година изследванията вече не показвали следи от рак.
И той отново се върнал да строи къщи.
През 2019 година Картър счупил бедрото си. Възстановил се. И отново се върнал към работата.
А после дошла онази неделна сутрин, когато след падане и 14 шева той въпреки всичко заминал, за да изпълни своята мисия.
През десетилетията Джими и Розалин Картър, заедно с повече от 100 хиляди доброволци, помогнали за построяването, ремонта или възстановяването на над 4400 жилища по света.
Хиляди семейства получили не просто покрив над главата си.
Получили дом.
Защото човекът, достигнал най-високия пост в своята страна, никога не спрял да отива там, където някой имал нужда от помощ.
На 29 декември 2024 година Джими Картър почина в дома си в Плейнс, Джорджия, заобиколен от своето семейство.
Той беше на 100 години.
Стана най-дълго живелият президент в историята на Съединените щати.
Не беше съвършен. Такива хора няма.
Но повече от четири десетилетия след края на президентството си той продължи да прави това, което смяташе за правилно – да взема чука в ръце и да помага на хората, които се нуждаят от дом.
