Живяла една жена. Тя се казвалa Анна. Родена е през 1860 г. в покрайнините на щата Ню Йорк в бедно семейство. Тя не е учила никъде, на 27 години се е омъжила за същия бедняк, родила е десет деца, погребала е пет и цял живот е работила неуморно във фермата.
До 67-годишна възраст, така да се каже, се пенсионирала – Жената се отказала от задълженията си на фермер, предавайки управлението на един от синовете си. Анна не била свикнала с безделието и бързо намерила хоби за себе си – бродерия. Така че щяла да бродира за себе си до края на живота си, ако не бил проклетият артрит. Именно болестта е причината Анна да започне да рисува на 76 години.
Тя раздала своите картини на приятели и познати, един от които се оказал местен фармацевт, който украсил стените на аптеката си с подаръците. И ето какво се случило точно в тази аптека. Един нюйоркски почитател на изкуството на име Луис Калдор, който минавал през града, не е очаквал, че тези непретенциозни, наивни картини ще го трогнат и развълнуват толкова много. Калдор не само купил всички произведения от изненадания фармацевт, а и станал близък приятел с авторката, но и се заел да запознае широката публика с произведенията на провинциалната възрастна художничка.
Успехът изисквал няколко компонента, един от които, разбира се, е късметът. След няколко години на неуспешни опити да плени собствениците на галерии и арт салони с идеята си, Калдор имал късмет – през 1939 г. колекционерът Сидни Янис избрал три картини на баба Мозес (както Анна е наречена от неочаквания и страстен почитател на нейното творчество) и ги включил в изложба си, предназначена за лично разглеждане.
Следващата година била белязана от пълномащабна изложба „Рисунки от фермата“. Случаят тръгнал от земята.
Но Бог, както се казва, обича троицата. Това била третата изложба, организирана от Gimbels (един от най-старите и големи универсални магазини в Ню Йорк), която донесла славата на баба Мозес. Тя била поканена да дойде в Ню Йорк и да говори на пресконференция, което тя направила без колебание. Това била истинска сензация – публиката се влюбила в тази слаба, ниска, много проста и очарователна старица с живи очи, облечена в семпла черна рокля и очукана викторианска шапка. Да, и за какво…
Историите за Пепеляшки, извървели своя път от бедността и неизвестността до върховете на богатството и славата, винаги са вълнували и отеквали в сърцата на милиони. Но баба Мозес счупи всички рекорди – славата дойде при нея на 80-годишна възраст и това въпреки факта, че тя никога не се е стремила извън своя провинциален град. През следващите 10 години картините на Анна Мари завладяват цяла Америка, Европа и дори Япония – тридесет изложби в Щатите, десет на континента и една на далечните японски острови. През 1949 г. президентът на САЩ Хари Труман връчва на известната баба наградата на Националния женски пресклуб.
Славата обаче непроменила нашата героиня.Тя продължила да живее в старата си къща и да рисува любимите си родни околни пейзажи, идеални ферми, селски ежедневни сцени.
„Гледам назад към живота си като към ежедневна работа и съм доволна от това как е направено всичко. Животът е такъв, какъвто си го направим. Винаги е било така и винаги ще бъде така ”, казва тя за себе си в интервю, дадено за списанията Time и Life.
Да, да, снимката на известната баба се появи на кориците на тези уважавани издания заедно със звездите на политиката, културата и спорта.
И така, започвайки кариерата си на художник на 76-годишна възраст, Анна Мари Мозес става най-известният примитивист художник на Америка. Една от първите ѝ картини, „Старата цветна къща“, е закупена за 110 долара, поскъпнала е през 2004 г. и била продадена на търг в Мемфис за 60 000 долара.
Баба Мозес доживя до 101 години. До последния ден тя работила активно и оставила след себе си над 1600 картини.
.
От Нета
