Това е Антонио Мохамед, неизвестен за много от нас. Но преди няколко години, всеки, прочел историята на неговия живот, със сигурност го е запомнил. Както и усещането за буца в гърлото, което тя оставя…
Антонио Мохамед е аржентинец, бивш играч, а след това треньор по футбол. На световното през 2006-а, той обикаля Германия, за да подкрепи националния си отбор като фен. С него е и цялото му семейство – жена му и четирите му деца.
На път за мача Германия-Аржентина, те претърпяват тежък инцидент с колата. Мохамед почти губи десния си крак, но най-тежко е положението с 9-годишния му син Фарид, който издъхва в болницата, 3 дни след катастрофата.
На смъртния одър на малкото момче, Мохамед му дава обещание: да върне любимият им Монтерей към спечелването на титлата в Мексико. По-рано в кариерата си, Мохамед играе за Монтерей и от там идва любовта на детето към мексиканския клуб.
В светът на Антонио влизат – дълбока депресия, крак, който не се възстановява и непоносимо чувство за вина… защото дълбоко в себе си, той усеща, че всичко е по вина на неговата страст към футбола.
Аржентинецът търси и намира силата да продължи напред в три неща: Бог, семейство и футбол. Същият футбол, който му отне почти всичко. Все пак той спасява крака си, става треньор на Атлетико Уракан и го връща обратно в аржентинската първа дивизия.
После сменя няколко клуба, опитва късмета си в Европа, със Селта Виго. Проваля се и отново се изправя. Завръща се в латинска Америка, застава начало на своя любим Монтерей и след няколко сезона, той е на скамейката, облян в сълзи.
Останалата част от отбора тича, скача и се радва. Току-що са спечели титлата – Монтерей е шампион на Мексико. Но Антонио е спечелил нещо много по-важно. Защото обещанието си е обещание, но обещанието на един баща, струва двойно.
