Роби е едва на 9 години, детството му е изпълнено с насилие от страна на биологичните му родители, като два пъти е хоспитализиран с мозъчни травми. В крайна сметка той е вкаран в системата за приемна грижа. Не след дълго бива осиновен.
Въпреки всичко, което е преживял забележителното при него е, че той никога не плаче. В дома на Мария и Хенри той е заобиколен от много любов. Един ден кучето им се разболява и след консултация с ветеринар става ясно, че на домашния любимец не му остава много живот и съветът към семейството е да го оставят на специализирано място, където да се грижат за него, докато настъпи краят. Връщайки се у дома и съобщавайки на малкия Роби тъжните новини, той се противопоставя на съветът на лекаря и моли кучето да си остане у дома, защото ако си е у дома, то ще може да чувства, че е обичано до последния си дъх. Нещо повече той предлага лично и изцяло да се грижи за четириногото. Осиновителите на мига усетили какво се крие зад тази молба и че малкият Роби добре познава чувството да НЕ бъдеш обичан и обгрижван, а също така и какво е да дадеш надежда, затова и на мига се съгласили.
След смъртта на домашния любимец, настъпил моментът да си вземат нов домашен любимец, тогава Роби помолил ако може противно на всички очаквания отново да си вземат старо и болно куче, защото така то ще живее в любов до края на живота си. До момента семейството е приютило цели 6 такива кучета, а Роби се грижи ежедневно за тях с много любов. Запитан за какво мечтае, малчуганът отговаря – един ден да има достатъчно парички, за да осинови колкото се може повече дечица, които не са обичани от семействата си и са страдали от домашно насилие!
