Кралят обявил, че съпругът на принцесата ще бъде този, който ще я обича цял живот. В уречения ден в двореца се събрали стотици ухажори. Всички искали да докажат, че ще обичат принцесата завинаги. Момичето погледнало нагиздените младежи и се замислило. Тогава тя извика учителя си и дълго разговаряло с него.
– Днес няма да говоря с ухажорите – обявила принцесата. – Разделете се на групи. Нека първата група пристигне утре вечер. През деня ще уча с учител.
– Дъще, ти вече си завършила училище – изненадала се кралицата.
– Никога не е късно да се научиш – отговорила принцесата.
Къщата на учителя била близо до пътя. Когато първият младоженец, благороден рицар на кон, минава покрай нея, видял красива просякиня с кошница цветя край пътя. Като видяла рицаря, тя му казала:
– Купи си букет, млади човече.
– Махни се от пътя ми, просякиньо – извика рицарят и препусна в галоп.
Така направили всички младежи, които този ден бързали към двореца.
Вечерта тъжната принцеса приела ухажорите. След като казали по няколко думи, тя веднага ги изпратила. Същото се случило и на втория ден, и на третия.
– Дъще, защо прогонваш всички? – попитала притеснено кралицата.
– Те не могат да видят красотата, мамо.
Минал месец. Всички ухажори от последната група се събрали в двореца, липсвал само един младоженец и самата принцеса. Те се появили заедно, а принцесата обявила, че е намерила годеника си.
Тогава тя каза на кралицата:
– Моят учител ми каза: Любовта на този, който те обича в дрипи, ще живее до края на живота ти. Всеки ден се преобличах в стари дрехи и чаках младоженците близо до пътя. Само този младеж се спря и купи букет от мен. Каза ми, че съм много красива.
.
Людмила Есенина
