Списание Литература

Емил Лазаров

Един един влязох в стая, в която няколко мои приятелки ме обсъждаха и клюкарстваха зад гърба ми. Те не бяха чули, че съм влязла. Просто поклатих глава, усмихнах се и си тръгнах.

Имах много добра приятелка, която говореше лошо за мен. Но тя никога не разбра, че аз зная за това, никога не го споменах и не го направих дори на въпрос. Аз просто се усмихнах и се отдалечих от това приятелство.

Имах семейство, което избра да ме изхвърли от живота си, защото аз се опитах да им помогна, да направят промяна към по-добро, докато прекосявах сама океани, за тях…

А когато спрях да го правя, те дори не ми подадоха ръка, за да премина по моста. И тогава аз просто се усмихнах, поклатих глава и си тръгнах.

Питате ме, как съм успяла да се отдалеча от хората, които са ме предали, тези които са се престрували на приятели или семейство? Не беше лесно. Но, не беше и невъзможно. Ще ви кажа. Всеки път, когато стигах до такъв кръстопът, аз трябваше да реша кой ще върви напред по пътя с мен. Това ми показваше кого не мога да взема със себе си…

И просто тръгвах…

С куфар…

Дали пълен със спомени… дали с дрехи…

Чуйте, никога не трябва да се сърдите на човек, който те е предал, дори в името на приятелството или семейството. Просто грациозно се покланяте и се наслаждавате на пътуването си с нови хора. На лошото и предателството се отвръща с усмивка…

И с куфар… Дали пълен със спомени… дали с дрехи…

.

🦋АММ🦋

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *