СВЕТЛИНА
Има причина за новите хора в живота ни. Винаги. Казват, че всеки от тях идва или като благословия, или като урок, който трябва да бъде научен. Има хора, които са и двете. Не е задължително да са перфектни, и те обикновено не са. Не е задължително да изглеждат добре, и те обикновено са опърпани. Най-красивите души са аутсайдери в живота, минали са през катаклизъм, който е оставил трайна следа върху тях. Всъщност никой не е съвършен – ако беше, той нямаше да е тук. Понеже ние сме на училище, и се учим през всеки един момент на Майката Земя. Учим се да обичаме. Учим се да съжителстваме един с друг. Учим се да оцеляваме. Учим се да живеем.
Тези дни видях снимка на един клас абитуриенти. Млади хора, красиви, пълни с живот. Готови да скочат в мелницата на живота. Нито един от тях не бе официално облечен. Нито една прическа. Нито една лимузина. Всеки от тях бе дарил целия си бюджет за бала за нещо, по-смислено от една вечер на разгул. И се зачудих – как са го решили? Срещнали са някой, който е имал по-голяма нужда от парите? Или са имали наистина страхотен класен ръководител? Някой, който им е помогнал да прозрат през низките желания да блеснат с парите на родителите си? Не знам, но каквото и да е било, е било красиво.
Помня, когато големият ми син отиде на бал. Хвана си автобуса, заедно с негов приятел. Двамата не поискаха помощ за транспорта и се изсмяха на лигльовците с платените лимузини. На другия ден аз ги прибрах от Слънчев бряг със старата джипка. Хапнахме у дома и си говорихме за бала. Бяха много щастливи.
Ще ми се да ви кажа няколко думи за любовта, приятели. Тя има много проявления. Сексът, колкото и забавен да е, е най-ниската вибрация, най-животинската. Най-високата вибрация е тази на състраданието, най-висшата форма на любов. И щом има младежи, които могат да усетят тази вибрация, и не са един и двама, тогава няма за какво да се притесняваме. О, да, проблеми ще има. Немалко. Страхът ще се опитва да нахлуе в нас и да стисне голата ни беззащитна душа с лепкавите си черни пръсти. Ниската му вибрация ще се пробва да ни изпълни и да ни разболее, емоционално и физически. Ще има моменти, в който ще сме сами срещу света, неосъзнавайки какво и защо ни се случва. Ще има уроци. И колкото и странно да звучи, трябва да сме благодарни за тях. Понеже така ще израснем. Ще си напомним, че щастието идва отвътре, че сме частици от Божественото, и ще намерим сили да се усмихнем и да направим нещо хубаво за тези около нас. И чрез съчувствието ще повдигнем вибрацията си, страхът ще си отиде обратно в сенките, ние ще вдигнем глава и ще усетим как ни обливат слънчевите лъчи. Но тогава вече и ние ще излъчваме светлина. Наша, собствена, от божественото, скрито във всеки от нас. Същата светлина, която видях да сияе от лицата на абитуриентите, носещи дънки. Нея няма как да я сбъркаш.
.
Lui
*За тези, които ВСЕ ОЩЕ нямат книгите ми, вече се продават и поотделно, не само в пакети:
https://www.storieslui.com/?fbclid=IwY2xjawEqrgdleHRuA2FlbQIxMAABHURDYWx3y0-dO2WY9nUAoHRU1pFSRAwnInZYbz_Fi9sxdQ97ZO9SOEQlRg_aem_tJ9PCfioMSTj3cJhDR2lTw
