Жената е като сол:
„Присъствието ѝ не се помни,
но липсата ѝ прави всичко безвкусно“!
Разговор между съпруг и психолог:
– Какво работите?
– Счетоводител в една банка.
– А Жена Ви?
– Тя не работи. Тя е домакиня.
– Кой прави закуска за семейството Ви?
– Жена ми, защото тя не работи
– В колко часа се събужда жена Ви?
– Събужда се рано, защото трябва да приготви децата за училище Проверява дали са добре облечени и сресани. След закуска, следи да си измият зъбите и да приготвят раниците си за училище.Събужда бебето, сменя памперса и дрехите му. Кърми го и прави закуска едновременно.
– Как децата Ви стигат до училище?
– Жена ми ги кара до училище, защото тя не работи.
– След като децата си на училище, с какво се занимава тя?
– Винаги намира какво да прави, защото има сметки за плащане или трябва да се купи нещо от супермаркета. С бебето на ръце, разбира се. След като се прибере у дома, трябва да нахрани бебето за обяд,кърми го, сменя пелени и го приготвя за следобедна дрямка. Докато то спи, тя мие чиниите, оправя прането и чисти из къщата.
– Вечерта, след работа Вие какво правите?
– Почивам си, разбира се. Уморен съм след работа цял ден в банката .
– Какво прави жена Ви вечер?
– Прави вечеря, сервира на децата и на мен, мие чиниите, подрежда масата отново, след това отново подрежда и къщата. Разхожда кучето, докато изхвърля боклука. След като е помагнала на децата с домашните, им помага с пижамите, а бебето пременя с нов памперс. След това им дава топло мляко и ги следи да си измият зъбите. След като си легне, тя се събужда доста често, за да кърми и евентуално да смени пелени, ако е необходимо.
Това е ежедневието на много жени по цял свят. То започва рано сутрин и продължава до малките часове на нощта …
На това му викат „тя не работи“ ?!
Радвайте и оценявайте Вашите съпруги, майки, баби, лели, сестри, дъщери,защото тяхната саможертва е безценна.
Едно време деца са се отглеждали от пълна къща с жени. Бабата най-често е забърквала вкусни манджи за всички и е давала добри съвети от нейните младини. Леля е идвала на кафе от съседната улица да погледа детето следобеда. Съседката понякога е носила вкусни домашни сладкиши и с нейните деца са падали чудни игри на двора. Приятелки са се отбивали просто за компания и разговори, а вратата е била широко отворена за всички.
Днес майките прекарват дните си най-често сами у дома, на разходките в парка се случва и да нямат компания, а на детската площадка обелват по някоя и друга дума с майката отсреща. Грижат се да е сготвено, да е чисто, да забавляват детето цял ден, а докато спи да четат книги защо децата тропват с крак и как да ги възпитаме добре. Няма ги съветите, няма я компанията, нито съседските деца.
Баба е далеч, леля в друга държава, съседите само помахват да поздравят и след това хлопват вратата на дома си.
От майката днес се очаква да е мъдра като баба, забавна като леля, пълна с идеи за детски игри, да е добра домакиня, спокойна майка и усмихната съпруга.
Да е няколко жени в едно… !
Някой я попита :
– Работите или сте „домакиня“ ?
Тя отговори:
– Работя като съпруга вкъщи, 24 часа на ден ..
Аз съм майка,
Аз съм жена,
Аз съм дъщеря,
Аз съм аларма за ставане,
Аз съм готвачка,
Аз съм барман,
Аз съм детегледачка,
Аз съм медицинска сестра,
Аз съм работник,
Аз съм служител по сигурността,
Аз съм консултант,
Аз съм утешител,
Аз нямам ваканция,
Аз нямам болнични.
Аз нямам почивен ден
Аз работя ден и нощ,
Аз съм дежурна през цялото време,
Аз не получавам заплата и дори, често чувам фразата:
„Какво толкова прави цял ден?“
Посветено на всички жени, които дават живота си за благото на техните семейства!
