Дневник на живота!
Бабата или дядото на този див зимородец, намерих в градината, почти мъртъв, преди няколко години. Излекувах го и го освободих. След няколко дена семейството мина покрай мен в знак на благодарност.
Няколко години по-късно се събудих и открих, че от следващото поколение, единият от родителите на тази птица, ме чака на терасата, крилото му изглеждаше счупено. Вдигнах го и го прегледах. Той въобще не трепна и се взря дълбоко в очите ми. Един трън беше блокирал крилото му. Извадих го и го освободих. Непременно минава покрай прозореца ми всеки ден по едно и също време, викайки към мен.
А това бебе кацна на дървото, пред очите ми, след това долетя директно до ръката ми и кацна там и стоя няколко минути, преди да отлети.
Интуицията, състраданието, добрите намерения, тези същности на любовта, бяха всичко, което имахме. Чисто, неизказано. 👏
