Рунката
Жителството – затвор в собствената страна
Представете си следния високотехнологичен, модерен сценарий от втората половина на XX век – имате български паспорт, говорите български език, плащате данъци на българската държава, но ако дръзнете да си съберете багажа и да се преместите от Провадия в София, автоматично се превръщате в криминален елемент. Добре дошли в света на жителството – системата, която превърна родината ни в затвор с вътрешни граници.
Великият абсурд на социалистическото битие гласеше „Всички са равни, но някои са по-равни, а най-равни са тези със софийски печат в паспорта“. Официално държавата се бореше срещу класовото разделение. Неофициално – създаде нова, феодална каста. Ако си роден в провинцията, ти си просто пришълец по право. Имаш право да обичаш столицата от разстояние, да я посещаваш с командировъчно за три дни и да си тръгваш по живо, по здраво.
Свободно придвижване ли? Моля ви, не ставайте смешни. Жителството беше перфектната административна каишка. Обикновеният човек беше буквално закрепостен към родното си предприятие, ТКЗС или окръг. Държавата милостиво решаваше къде ще живееш, къде ще дишаш и къде ще остарееш.
Как се става софиянец?
Ако все пак някой провинциален дързостник решеше, че иска да живее в София, Пловдив или Варна, пред него се откриваха два изключително демократични и достъпни пътя:
1. Любов по местоживеене (Брак по сметка) – сключването на брак със софиянец не беше просто романтичен акт, а стратегическа имотно-правна операция. Любовта бързо угасва, но софийското жителство остава вечно. Така хиляди млади сърца бяха принесени в жертва на олтара на софийския адрес.
2. Вярност към Партията – ако не ти се жени за софиянец, винаги можеше да станеш висш партиен кадър или заслужил номенклатурчик. Тогава системата магически се задействаше в твоя полза. Защото, нали, Партията мисли за народа, но най-вече за своя собствен комфорт в столичните квартали.
Най-големият майтап на тази система беше нейната икономическа логика. Не можеш да започнеш работа в София, защото нямаш софийско жителство. И обратното – не можеш да получиш софийско жителство, защото нямаш работа в София.
Така, докато официалната пропаганда гръмогласно обясняваше как на Запад хората са експлоатирани и затворени в гета, у дома българите бяха превърнати в чужденци в собствената си страна. Единствената разлика беше, че затворът нямаше решетки – имаше само син печат в личния паспорт и вечния страх, че кварталният отговорник ще те хване, че преспиваш нелегално в столицата
