БИТКАТА ПРИ ЛИЗИМАХИЯ, КОЯТО ПРОМЕНИ ХОДА НА АНТИЧНАТА ИСТОРИЯ НА БАЛКАНИТЕ. Годината е 277 пр.н.е. Елинистическият свят, изкован от меча на Александър Велики, е разкъсван от десетилетия на кръвопролитни братоубийствени войни. Диадохите – наследниците на великият завоевател – са прекарали почти половин век в безмилостна борба за надмощие, изтощавайки ресурсите и живата сила на своите империи. В този момент на политическа слабост и раздробеност, от мъглите на Северна Европа и Панония се надига нова, ужасяваща заплаха – келтите.
Елините и македонците ги наричат галати. Те са високи, свирепи воини, въоръжени с дълги железни мечове, големи овални щитове (thureos) и водени от неутолима жажда за плячка и земя. Тяхната миграция не е просто военен поход, а преселение на цели народи, търсещи нови територии. През 281-280 г. пр.н.е. келтските племена се струпват по северните граници на Македония и Тракия, усетили слабостта на цивилизования юг………………ПРОДЪЛЖАВА В СТАТИЯТА ПОД СНИМКИТЕ>>>>>>>
