ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
Скъса се броеницата на есента и мъхът по дюлите в
Жеравна започна да сребрее. Червенина обагри дърветата
и асмите и в изворите сегиз – тогиз се оглеждаха сенки на
отлитащи птици.Стопанките сложиха по една тиква в
пещите и завъртяха вретената. А уморените и недочакали
отплата щурци, оставиха лъковете и се свиха сред тревите.
Макар да клонеше вече към заник, слънцето спря да се
порадва на Зафировата къща, че цяла дузина майстори от
Филибето, Трявна и Загорето се бяха събрали преди пет
лета да я вдигнат. Нямаше друга такава къща в селото –
висока, белосана, гиздава с тежки каменни зидове и
издадени стрехи, с мешова обшивка над вратите и по
рамките на долапите. По таваните и грееха резбовани `
изящни цветя, гроздове и птици, а широките и одаи бяха `
постлани с пъстри килими, които радваха окото. Всичко в
тая къща беше угледно и подредено, като се почне от
менците и гледжосаните съдове, та до скриновете и
сандъците.Усмихна се слънцето, видяло къдрокосата
Храбра в нея, чепкаща вълна и двегодишната и дъщеря `
Мария, която редеше трохите на софрата като пътечка за
мравките. Не и се караше Храбра, че хляб в къщата имаше `
като за десет гърла, но нямаше кой да го яде.Симо Зафирин,
мъжът и, още беше при стадата си в добруджанските земи, `
гдето бяха къшлите му и щеше да се върне едва щом сняг
покрие връх Разбойна.
Къдрокосата погали дъщеря си и мислите и я върнаха `
назад във времето. Хубав беше Симо кехая, едър, русоляв,
с високо чело и чисти мисли. Разправяха, че Мика
Зафирина,майка му, не сварвала да пере и чепка вълната,
а станът и не знаел почивка. С майсторлък правела шаеци `
за продан, китеници и черги спъстряла и все поддумвала
на сина си, че отмяна чака, че мъж без жена половин човек
е. Добър стопанин беше той, но не бързаше да се задоми,
гледаше имане да събере, дом да съгради. И когато това
се случи, прати стройници при баща и, който веднага се `
съгласи да му я даде за жена. Зимата пееше в Старча,
Циганската и Черковната кория, когато вдигнаха сватбата.
Сетне младите се отделиха в новата къща, че в другата
се бяха събрали бая народ – Симовите родители, братя,
етърви и дечурлига. Всичко щеше да е от хубаво по-хубаво,
ако Храбра не беше влязла в Зафировата къща с пусто
сърце и голяма тайна, която щеше да се роди след няколко
месеца и да носи името Мария.
Обикнал я беше Симо отдавна и с трепет я докосна в
сватбената нощ. Когато разбра, че не и е първият, замълча `
и я прегърна. Незнайно как, този мъж намери сили и на
сутринта рече на майка си да подаде на сватбарите блага
ракия, та да не бере срам баща и и злите езици да не `
сплетничат. Не я попита нищо и когато научи, че ще става
майка. Приел беше детето, което растеше в утробата и`
като свое, та затова окачи халка на тавана и провеси люлка
на нея. Пазеше жена си да не вдига тежко, да не се товари
с къщна работа и повика майка си да е при нея, докато го
няма. Обикнала снаха си, Мика Зафирова бдеше над нея
все едно и беше родна щерка и и помагаше в шетнята. `
Детето се роди няколко месеца след венчавката и не
трябваха прости сметки, за да разбере човек откога е
трудна Храбра. Ала Мика също замълча, гледайки кръвта
и да добрува и да реди живота си мирно и тихо. Понякога, `
люлеейки люлката, се вглеждаше в детското личице, не
откриваше прилика със сина си и сълзи набраздяваха
страните и, но щом дочуеше, че към одаята иде снаха ` и, `
бързо ги избърсваше с ръка. Тъй беше, додето Мария
навърши годинка. Проходи малкото момиченце и старата
се върна в своята си къща, а невестата продължи да пали
семейното огнище и да пази тайната си. Но щом слънцето
се скриеше,тази тайна оживяваше в сърцето и и тя виждаше `
Благой, истинския баща на Мария – кестеняв, с широко
лице и черни като въглени очи. Тези въглени я горяха всеки
път, щом дъщеря и я погледнеше и тя се сещаше за `
заможния абаджия, комуто бе подарила сърцето и честта
си преди три лета. Този, който не я поиска за жена, щото
му се щеше да случи с по-изгодна женитба. Няколко пъти
му се отдаде тя, а той и обърна гръб, без да знае, че рожба `
е създал.
Из “ Писано с огън“, Ивелина Радионова
снимка: Студио Дара
