Списание Литература

За децата

За децата

Бат Жоро се беше разплул на холовия ъгъл като тюлен посред харема си. Гледаше мач по телевизията и от време навреме сипваше по шепа фъстъци в устата си, като ги прекарваше с по глътка синьо Джони. Жена му се беше опънала в масажния стол и обсъждаше предимствата на най-новата модна диета с най-добрата си приятелка. И точно в сюблимния момент, когато Бат Жоро изрева:

-Ква дузпа, бе, педал?-токът изгасна.

Ами сега?

-Кво правиш, ма, оу? Що спря тока?

-Не знам, бе Жоре, аз с Мимето говорех. Ох, падна ми батерията!

Бат Жоро надига телеса от дивана и погледна през прозореца.

-Навсякъде свети у комшиите. Да не си забравила да го платиш, че главата ти откъсвам! Цял ден се мяткаш по улиците, докато аз се трепя от работа, а сега и ток няма!

-Платих го, нали всички сметки автоматично ги плащам. Да не си изхарчил парите с някоя парцалеса, а?

-Ма ти луда ли си, ма? Бат Жоро пари за десет парцалеси има! Я виж бушоните!

-Ами не знам къде са, бе Жоре. Нали домашната помощница се занимава.

-Ми тя къде е?

-До шест работи жената, отиде си.

-Ай сега, ходи питай комшиите, къде са бушоните! За нищо те няма!

-Ходи ти! Няма да се излагам, бушоните са мъжка работа!

-А, мъжка работа, значи! Щото ти женската си се отрепала да я вършиш! Абе аз що не ти… майката проста! Чакай да звънна на Петър, да дойде да ги оправи тия бушони!

Ай, сега, нямам батерия и аз! Къде е малката, да ѝ искам телефона? Жаклино, ела тате, че ми трябва телефон! Жаклино!

Едно дребно момиченце влезе в хола.

-Дай си, тате, телефона, че да звънна на чичо ти Петър да дойде да оправи бушоните.

-Ама аз му нямам номера.

-Ти дай телефона, аз номера го знам. Айде, че си изпуснах мача! Кво се моташ?

Изведнъж момиченцето се затресе:

-Аз свалих бушона! Нарочно! Всяка вечер сте пред телевизора, пред компютъра. Не ме питате нищо, не си говорите с мен.

Малката хълцаше отчаяно.

-Ама, чакай, маме, то нали домашната помощница ти помага. Нарочно я избрахме, педагожка е.

-Ама тя не ми е майка. Не ми е татко. Татко не знае в кой клас съм.

-Как да не знам, бе тате, втори клас си.

-В пети клас съм! Поне това да беше запомнил.

И тресна вратата на хола. Лампите светнаха.

-Ти що не обръщаш внимание на детето, ма? И що не си ми казала, че е в пети клас?

-Оф, бе Жоро, кво си се развикал ? Ами пубертета минава, затова е такава опака. Ти знаеш ли Мимето как се оплаква от нейната?

Избягала от къщи, пуши. Нашата е цвете.

-А е избягала, а съм ти откъснал главата!

-Добре, утре ще я запиша на детски психолог. Много помагало, ама е скъпо, да знаеш.

-Бат ти Жоро за детето пари не жали. Пари като плява, детето да е добре.

Я ми налей малко, че на, мачът е свършил.

Ще ме уморите от дертове!

Благоверната му наля, сипа си една малка водка с портокалов сок и се зачете в новия каталог на Avon.

А в другата стая една малка душичка безнадеждно се взираше в стената.

.

Таня Арабова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *