За децата
Бат Жоро се беше разплул на холовия ъгъл като тюлен посред харема си. Гледаше мач по телевизията и от време навреме сипваше по шепа фъстъци в устата си, като ги прекарваше с по глътка синьо Джони. Жена му се беше опънала в масажния стол и обсъждаше предимствата на най-новата модна диета с най-добрата си приятелка. И точно в сюблимния момент, когато Бат Жоро изрева:
-Ква дузпа, бе, педал?-токът изгасна.
Ами сега?
-Кво правиш, ма, оу? Що спря тока?
-Не знам, бе Жоре, аз с Мимето говорех. Ох, падна ми батерията!
Бат Жоро надига телеса от дивана и погледна през прозореца.
-Навсякъде свети у комшиите. Да не си забравила да го платиш, че главата ти откъсвам! Цял ден се мяткаш по улиците, докато аз се трепя от работа, а сега и ток няма!
-Платих го, нали всички сметки автоматично ги плащам. Да не си изхарчил парите с някоя парцалеса, а?
-Ма ти луда ли си, ма? Бат Жоро пари за десет парцалеси има! Я виж бушоните!
-Ами не знам къде са, бе Жоре. Нали домашната помощница се занимава.
-Ми тя къде е?
-До шест работи жената, отиде си.
-Ай сега, ходи питай комшиите, къде са бушоните! За нищо те няма!
-Ходи ти! Няма да се излагам, бушоните са мъжка работа!
-А, мъжка работа, значи! Щото ти женската си се отрепала да я вършиш! Абе аз що не ти… майката проста! Чакай да звънна на Петър, да дойде да ги оправи тия бушони!
Ай, сега, нямам батерия и аз! Къде е малката, да ѝ искам телефона? Жаклино, ела тате, че ми трябва телефон! Жаклино!
Едно дребно момиченце влезе в хола.
-Дай си, тате, телефона, че да звънна на чичо ти Петър да дойде да оправи бушоните.
-Ама аз му нямам номера.
-Ти дай телефона, аз номера го знам. Айде, че си изпуснах мача! Кво се моташ?
Изведнъж момиченцето се затресе:
-Аз свалих бушона! Нарочно! Всяка вечер сте пред телевизора, пред компютъра. Не ме питате нищо, не си говорите с мен.
Малката хълцаше отчаяно.
-Ама, чакай, маме, то нали домашната помощница ти помага. Нарочно я избрахме, педагожка е.
-Ама тя не ми е майка. Не ми е татко. Татко не знае в кой клас съм.
-Как да не знам, бе тате, втори клас си.
-В пети клас съм! Поне това да беше запомнил.
И тресна вратата на хола. Лампите светнаха.
-Ти що не обръщаш внимание на детето, ма? И що не си ми казала, че е в пети клас?
-Оф, бе Жоро, кво си се развикал ? Ами пубертета минава, затова е такава опака. Ти знаеш ли Мимето как се оплаква от нейната?
Избягала от къщи, пуши. Нашата е цвете.
-А е избягала, а съм ти откъснал главата!
-Добре, утре ще я запиша на детски психолог. Много помагало, ама е скъпо, да знаеш.
-Бат ти Жоро за детето пари не жали. Пари като плява, детето да е добре.
Я ми налей малко, че на, мачът е свършил.
Ще ме уморите от дертове!
Благоверната му наля, сипа си една малка водка с портокалов сок и се зачете в новия каталог на Avon.
А в другата стая една малка душичка безнадеждно се взираше в стената.
.
Таня Арабова