ЗА НИЧИИТЕ ДЕЦА
разказ
Ваня Недева © автор
Петърчо разтърка с юмручета очите си и се надигна от леглото. Не го ловеше сън. Днес ставаше на 5 години и в Детския дом щяха да му организират тържество. Обходи останалите пет легла с поглед. Погледна и леглото в дясно от него. Беше на Теменужка, сестричката му, която беше на 3 годинки. Всички още спяха сладко. Надигна се. Взема хавлията си, нахлузи чехлите и се запъти към банята. В коридора часовникът показваше 6 часа.
-О, то било много рано-помисли си Петърчо.
Изми се старателно и пое обратно към спалното помещение. Залепи носле на прозореца и ахна от изненада. Бял, пухкав сняг беше покрил земята и дърветата в двора. Чочко, малкото кученце, любимецът на всички деца подскачеше щуро в снега и току поглеждаше към прозорците на спалнята им. Чакаше децата да се разбудят, за да поиграят на снега.
-Ех, че навреме заваля снега. Днес имам рожден ден, но и дядо Коледа снощи трябва да е донесъл подаръци за всички под елхата. Каква радост ще бъде-помисли си Петърчо
После облече чистички дрешки. Среса се внимателно. Погледна се в малкото огледалце, което криеше в чекмеджето на нощното си шкафче. Остана доволен от вида си. Личеше си вече, че е пораснал с 1 година. От огледалото го гледаше момче с големи сериозни сини очи. Усмихна се и на бузите му разцъфтяха две мънички трапчинки. Прибра огледалцето, изпи си двете хапченца, които му беше предписал кардиолога и потегли към кухнята. Бутна вратата и го лъхна сладката миризма на пържени бухти. Леля Радка, готвачката с зачервени бузи сновеше около печката.
-Добро утро лельо Раче, бухти ли пържиш – попита Петърчо
-Добро утро детето ми. Да, направих бухтички, любимите ти, нали днеска имаш празник и аз да те зарадвам с нещо.Ти защо си скочил толкова рано . Има 1 час до закуската. Тъй и тъй си тука я ми помогни да сварим чая.
Петърчо напълни чайника с вода. Пусна липовия цвят и зачака да заври водата.Една мисъл го тормозеше много. Дали ще има торта. Поогледа се. Отвори хладилника, но вътря нямаше торта.
-Сигурно Директорката на дома ще я донесе за обяд, когато беше предвидено тържеството- помисли си Петърчо. Водата завря и той дръпна чайника настрани. Крадешком грабна една бухтичка и се запъти отново към спалнята.
Децата бяха вече събудени и спалнята кънтеше от глъч и врява. Теменужка все още беше в леглото си. Беше прегърнала парцалената си кукла и нещо и шепнеше. Петърчо се приближи до нея.
-Нуше, хайде ставай. Скоро ще ходим на закуска, а и не забравяй, че днес имаме два празника. Моят рожден и Коледа. Ще има тържество и всички деца ще получат подаръци. Затова ставай, бъди послушна, за да получиш подаръка който искаше.
Теменужка се надигна. Пусна малките краченца от леглото и Петърчо и нахлузи пантофките. Заведе я в банята. Изми я старателно и после я облече с червената рокличка, която беше получила като подарък от добри хора за предната Коледа. Среса внимателно русата и косичка и завърза в косата и красива червена панделка. Погледна я.Беше много красива.
-Много си хубава Нуше, хайде да тръгваме към столовата
-Чакай батко.Честит рожден ден и заповядай моя подарък. Сама я направих – и тя пъхна в ръцете му един лист хартия.
Петърчо погледна. Беше рисунка. Майка, татко, той и малката Нуши. Над тях беше нарисувала усмихнато и щастливо слънце.
-Благодаря ти Нуше. Рисунката е прекрасна, но защо си нарисувала мама и татко с нас. Ние нямаме родители
-Защото това си пожелах и поръчах на дядо Коледа да ни донесе мама и татко.
Петърчо сведе глава, за да не види Теменужка пълните му със сълзи очи.Закуската мина добре. Ядоха бухтички. Пиха чай в украсената столова. Навсякъде висяха гирлянди, червени балони и стените бяха окичени с рисунки на децата.След закуската им казаха да се облекат. Да сложат шапки и ръкавички и да излязат, за да поиграят на снега, а и кученцето Чочко отдавна ги чакаше и ги приканваше с лай да поиграят с него. Снегът почерня от безброй мънички дечица. Хвърляха снежни топки. Направиха голям снежен човек, а чичо Стоян пазача им донесе една кофа за шапка на главата му.
Въздухът ехтеше от смях и весели закачки.Точно леля Радка им извика да се прибират, че скоро ще обядват и празника ще започне и в двора спря един голям черен Мерцедес.От него слязоха мъж и жена, облечени в топли и скъпи палта, а в ръцете си стискаха безброй шарени пакети и се отправиха към кабинета на Директора.
Точно в 12 часа децата се събраха отново в столовата. Всички останаха изненадани от огромната елха, която ги посрещна. Питаха се, кога и кой я беше поставил. Сутринта я нямаше на закуска. Беше украсена с безброй светещи лампички, гирлянди, шарени топки и играчки, а на върха и светеше ярка червена звезда, а под нея стояха строени купища разноцветни подаръци. Всички насядаха по местата си и в този момент влязоха възпитателите на дома и Директорката, която носеше в ръцете си огромна шоколадова торта.От уредбата прозвуча песента „ Честит рожден ден“ и всички деца подеха песента като пляскаха с ръчички. На тортата имаше 5 свещички, които Петърчо духна развълнуван. Директорката му честити рождения ден и подаде тортата на леля Радка, за да я разрежи в кухнята и да я разпредели за всички. После като махна с ръка помоли за тишина
-Дечица, под елхата има пакети с подаръци. И тази година дядо Коледа не ви забрави и е донесъл подарък за всеки. След като си хапнете тортата може да отидете под елхата и да отворите пакета с вашето име, но освен това днес има още една голяма радост за едно от вашите приятелчета.
Вратата на столовата се отвори и влязоха мъжа и жената, които слязоха от Мерцедеса.Усмихваха се щастливо.
-Теменужке, излез напред –каза Директорката
Малката Теменужка се стъписа и уплашено се притисна в Петърчо.
-Хайде Теменужке, покажи, че си добро дете и ела тук – продължи Директорката
Петърчо хвана ръчичката и и бавно я заведе до Директорката.
-Виж Теменужке, радвай се детето ми. Тези добри хора са те харесали и са дошли за теб. Искат да ти станат мама и татко и сега ще те заведат у дома си.
Теменужка слисано погледна батко си Петърчо. Не разбираше как така ще вземат само нея, ами батко и. Не можеше да знае, че батко и имаше рядко сърдечно заболяване и поради тази причина и през изминалите години и сега кандидатите за осиновяване се отказваха от него. Никой не искаше болно дете. Петърчо се наведе над нея и зашепна на ушенцето и
– Върви Нуше, върви…Там ще бъдеш щастлива. От време на време ще искаш да те водят в Дома, за да се виждаме, а когато порасна, обещавам, аз сам ще те намеря..Обичам те, сестричке. Не плачи мила. Вече ще имаш мама и татко, това, което най много искаше, а аз, аз винаги ще си остана твой батко….
17.12.23 г.
снимка-интернет
следва продължение..
