Здравей Септември,
Завръщаш се при мен отново, щом търколи се колелото на годината…Ти си си все същия, нежен и притихнал, спокоен, небързащ, мълчалив…Но аз дали съм същата ?! Не съм. Ще ме намериш променена, малко помъдряла и много , много уморена. И ще ме прегърнеш нежно без въпроси в прохладните си жълти утрени и в самотните притихнали следобеди. Няма нужда от думи, няма нужда от питане, защото обичан мой Септември, ти си усещане. Усещане за вътрешния блус със листопада, готовност за сбогуване със птиците отлитащи на юг. Сбогуване със всичко, което не може да остане, със всичко преходно дотук. И само непреходното, вечното може да премине през твоите врати. И спомените ми сортираш и изчистваш, без болка, много нежно с листопада ти, ще пада туй, което не ме е правило щастлива .
В ръцете ти си отпочивам и става все по леко, все по чисто, все по съществено…
Добре дошъл, донесъл си подаръци, узрели ябълки и сочно грозде, кестени и гъби от гората.Освен че носиш нежното спокойствие ,не си забравил и реколтата богата.
В. Симеонова
