Защо самолетите не летят над Тибет и Антарктида?
Както знаем, съвременната авиация на практика не познава географски граници. Има обаче някои райони, които пилотите все още предпочитат да избягват.
Едно такова място е Тибет.
Този регион, разположен в Централна Азия, е най-високото плато в света, като по-голямата част от територията му се издига на поне 4 км над морското равнище.
По-голямата част от Тибетското плато е осеяно с планински вериги и системи. Например, северният му край е ограден от планините Кунлун, леко на юг се издига веригата Тханг Ла, която сякаш разделя Тибет на две половини, и накрая,
Хималаите, най-високата планинска верига в света, обграждат Тибет от юг. Девет от четиринадесетте най-високи планини на планетата са в Хималаите и именно тази характеристика прави въздушното пространство на Тибет труднодостъпно за повечето граждански самолети.
Формално летенето над Хималаите не е забранено. Авиокомпаниите трябва само да получат специално разрешение от китайските власти, за да летят. Това обаче не е лесно, тъй като изисква модификации в дизайна на самолета, по-специално модернизиране на бордовите кислородни системи. Но защо китайските власти изискват това?
Безопасността на първо място
Всичко е свързано с осигуряване на безопасността на пътниците. Както е добре известно, съвременните самолети летят на височина от 10-12 километра и не се издигат там заради красивите пейзажи. На тази височина съпротивлението на въздуха е значително по-ниско, което позволява на самолета да достигне крейсерската си скорост по-бързо.
Въпреки това, заедно със съпротивлението на въздуха на тази височина, плътността на въздуха също намалява, което от своя страна води до намаляване на концентрацията на кислород. Тя става толкова ниска, че ако сте толкова високо извън обшивката на самолета, ще ви отнеме 15 секунди, за да загубите съзнание от кислороден недостиг.
Именно затова всеки самолет е оборудван със специални кислородни маски, които помагат на пътниците да дишат в случай на разхерметизация на кабината. Според изискванията за авиационна безопасност, маските трябва да съдържат достатъчно кислород за приблизително 20 минути. Смята се, че това е достатъчно време за пилотите да спуснат самолета до безопасна височина от 2-3 км, където маските вече не са необходими.
В случай на спешност в Тибетските планини, самолетът просто няма да може да се спусне до тази височина. Пилотите ще трябва да прелетят поне 500 км, преди да могат да започнат спускане. И, разбира се, при тези обстоятелства, 20 минути са изключени. Оттук и категоричните искания на китайските власти.
Авиокомпаниите намират за по-лесно леко да променят маршрутите си и да заобиколят Тибет, отколкото да оборудват самолетите си със скъпо оборудване и да се занимават с разрешителни. Всъщност това правят всички.
Освен това има и друга техническа причина: малката разлика във височината между планинските върхове и нивата на полета, използвани от повечето пътнически самолети над Тибет, увеличава риска от среща с турбуленция. Докато турбуленцията като явление не представлява сериозен риск за безопасността на съвременните самолети, силните вибрации по време на полет никога не са били особено забавни.
Антарктида
Друга територия, над която пътническите самолети са практически непознати, е Антарктида. Има и много причини да се заобиколи Южният полюс.
Първо, Антарктида има малко летища. Целият континент има само три писти, предназначени изключително за транспортиране на учени и участници в изследователски експедиции. Те действат нередовно и разчитат предимно на метеорологичните условия. Естествено, редовните полети над Антарктида при такива условия са просто опасни.
Но това не е основната причина. Всъщност полетите над Антарктида просто не са търговски привлекателни. Предвид географията на Южното полукълбо, няма много маршрути, които биха изисквали пресичане на Южния полюс.
Дори ако се опитате да свържете най-южната точка на Южна Америка с Австралия и Нова Зеландия по права линия, маршрутът пак ще премине на север от южния континент.
Следователно, летенето над Антарктида е просто изкуствено удължаване на маршрута, което просто не е икономически осъществимо.
.
Dobrinka Atanasova
Направено на Марс
