Енан
До локвата лежали пари. 12-годишният Енан можеше да ги прибере, но влезе в магазина.
В Добрич шестокласникът се прибирал от училище, когато видял банкноти на улицата. Не минал покрай тях. Не ги скрил в джоба си. Влязъл в близкия магазин и казал, че е намерил пари.
После се оказало, че те са на възрастна жена, която в този момент била вътре и купувала хляб.
Милка Желязкова разказва, че се притеснила страшно, когато разбрала, че парите ѝ ги няма. Повтаряла, че ги няма, а била дошла просто да си плати хляба. Точно тогава в магазина влиза това момче.
Енан сам казва какво е направил: „Вместо да ги сложа в джоба си, влязох в магазина и съобщих, че съм намерил тези пари.“
Тази фраза е проста, но тежи повече от много големи думи.
Защото едно дете на 12 години е било само на улицата. Никой не го е дърпал за ръкава. Никой не е гледал какво ще направи. Имало е локва, банкноти и един много лесен избор.
Да ги вземе.
Той избрал друго.
Жената толкова се объркала от притеснение, че платила хляба, излязла и дори не успяла веднага да му благодари. По-късно разказва, че цяла нощ не спала, защото не знаела къде да намери детето, което ѝ върнало парите.
В магазина също оценили постъпката му. Казали му да си избере нещо, за да се почерпи, защото това, което е направил, е благородно.
А Енан не се мисли за герой. Казва, че пак би постъпил така.
Може би точно това е най-силното.
Не че е направил нещо за камера или похвала. А че в момент, в който много хора биха си намерили оправдание, едно дете просто е постъпило честно.
Вярвате ли, че децата понякога ни напомнят по-добре от възрастните какво е честност?
