Позволявам си да споделя началото на предстоящата си книга „Дъхът на мама“. Различна от всичко, което съм написала досега. Книга, посветена на мама, която повече от година е звездичка <3
„Най-красивата дума на устните на човечеството е думата „Майка“, а най-красивият зов е „Моята майка“.
Това е дума, пълна с надежда и любов – сладка и нежна дума, идваща от дълбините на сърцето. Майката е всичко – тя е нашата утеха в тъга, нашата надежда в отчаяние и нашата сила в слабост.“
Халил Джубран
Когато майките заспят завинаги, Земята ги прегръща. Съхранява дъха им в цветя, в корени и в облаци. После ги превръща в птичи песни и в светлина. И тяхната обич не умира – тя само променя формата си.
Знам това. И все пак, когато мама тръгна към безкрайността, светът около мен се разпадна на остри, болезнени парчета. Търсех гласа ѝ навсякъде – в стаите, в сънищата и в тишината между думите. Понякога ми се струваше, че ще отворя вратата и тя ще е там – с онзи поглед, който не пита, а разбира всичко. С ръце, които не бяха просто ръце, а убежище и люлка на сътворението.
Бих дала години от живота си за минути с нея. Но това е невъзможно. Остана ми само едно – да се вкопча в писалката и да създам тази книга. Да я превърна в изповед, пътуване, прошка и завръщане. Да задържа майчиния дъх още малко до себе си като го съхраня в букви, така както се пази радост в стара кутия с писма.
Понякога спирах да пиша, защото не виждах от сълзи. Друг път усмивка осветяваше лицето ми, спомняйки си нещо дребно и красиво, което сме споделяли.
Този, който е загубил майка, ще познае болката ми. Ако се доближи до сърцето ми, ще чуе най-съкровените думи, изречени от място, където времето престава да съществува. Място, което няма да намерим на картата.
Ивелина Радионова
Картина: Maja Lindberg
